Шарл III дьо Бурбон
| Шарл ІІІ дьо Бурбон | |
|---|---|
| 8-и херцог дьо Бурбон | |
 | |
| Управление | 1505- |
| Наследил | Сюзана дьо Бурбон |
| Наследник | Луиз Савойска |
| Лични данни | |
| Роден | 17 февруари 1490 г.
|
| Починал | |
| Подпис |  |
| Семейство | |
| Баща | Жилбер, граф дьо Монпансие |
| Майка | Клара Гонзага |
| Брак | Сюзана дьо Бурбон (1491—1521) |
| Герб | .svg) |
| Шарл ІІІ дьо Бурбон в Общомедия | |
Шарл III дьо Бурбон (фр. Charles III de Bourbon; 17 февруари 1490 – 6 май 1527, Рим) – 8-и херцог дьо Бурбон от 1505 година, граф дьо Монпансие, дофин Оверн през 1501—1525 години, херцог Оверн, херцог дьо Шателро в 1515—1523 години, граф дьо Клермон-ан-Бовези, граф дьо Форе и Ла Марш в 1505—1523 години, княз Домб в 1505—1523 години, виконт дьо Карла, дьо Мюра в 1505—1523 г., сеньор де Божьо, дьо Комбрей, дьо Меркьор, д’Аноней, де Рош-ан-Берние, де Бурбон-Ланси в 1505—1523 г., вице-крал на Милано в 1516—1521 г., френски пълководец, конетабъл на Франция, първи принц по кръв („втори човек на кралството“).
Родствени връзки[редактиране | редактиране на кода]
Бъдещият конетабъл е син на Жилбер, граф дьо Монпансие и Клара Гонзага (дъщеря на Федерико I Гонзага, маркиз на Мантоа). В 1505 година по волята на Луи XII се жени за Сюзана дьо Бурбон (1491—1521), дъщеря на Пиер II, херцог дьо Бурбон и Ан дьо Божьо/дъщеря на Луи ХІ. Така той става наследник на двете линии от дома Бурбон. След смъртта на Пиер II, към Шарл III преминава старшинството на дом Бурбон заедно с херцогския титул. Всички негови деца умират в млада възраст.
Конфликт с крал Франсоа и Луиза Савойска[редактиране | редактиране на кода]
Сузана дьо Бурбон умира през 1521 година и въпреки че тя прави завещание на съпруга си, претенции за херцогството предявява Луиз Савойска, майка на крал Франсоа и дъщеря на по-малката сестра на Пиер ІІ. Кралят отсъжда в полза на майка си и пред перспективата да се задоволи само с графство Монпансие, участва в заговор, който е разкрит.
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
На 6 май 1527 година Шарл дьо Бурбон оглавява немските наемни войски, и обсажда Рим./ Разграбване на Рим (1527)/
Пада един от първите при изкачването на стената на града. Бенвенуто Челини е един от многото, оспорващи честта за нанесения му смъртоносен удар. Той е погребан в Гаета. Част от конфискуваните на конетабъла владения по-късно си връща племенника му, Луи III дьо Монпансие.
Положение на старшинство сред принцовете по кръв след него преминава към Шарл IV дьо Бурбон-Вандом, граф Вандом — пряк потомък на предците на всички Бурбони.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Duruy, Victor, Martha Ward Carey, and John Franklin Jameson, A history of France, (Thomas Y. Crowell and Co.:Boston, 1889)
- Pardoe, Julie, The Court and Reign of Francis the First, King of France, (Lea and Blanchard:Philadelphia, 1849)
- Treat, James, The Catacombs of Rome, (The Old Corner Bookstore Inc.: Boston, 1907)
- Louis Rousselet, "The Son of the Constable of France", (Gilbert & Rivington: London 1892)
- Grece, Michel de, "Le Rajah Bourbon", (Lattes: Paris 2007)