Шарл III дьо Бурбон
 | Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
| Шарл ІІІ дьо Бурбон | |
| френски пълководец | |
 | |
| Управление | 1505- |
|---|---|
| Наследник | Луиз Савойска |
| Лични данни | |
| Роден | 17 февруари 1490 г.
|
| Починал | |
| Подпис |  |
| Семейство | |
| Баща | Жилбер, граф дьо Монпансие |
| Майка | Клара Гонзага |
| Брак | Сюзана дьо Бурбон (1491 – 1521) |
| Герб | .svg) |
| Шарл ІІІ дьо Бурбон в Общомедия | |
Шарл III дьо Бурбон (на френски: Charles III de Bourbon) – 8-и херцог на Бурбон от 1505 г., граф на Монпансие, дофин на Оверн (1501 – 1525), херцог на Оверн, херцог на Шателро (1515 – 1523), граф на Клермон ан Бовези, граф на Форе и на Ла Марш (1505 – 1523), принц на Домб (1505 – 1523), виконт на Карла и на Мюра (1505 – 1523), сеньор на Божьо, на Комбрей, на Меркьор, на Аноней, на Рош ан Берние, на Бурбон-Ланси (1505 – 1523), вицекрал на Милано (1516 – 1521), френски пълководец, конетабъл на Франция, първи принц по кръв („втори човек на кралството“).
Родствени връзки[редактиране | редактиране на кода]
Шарл е син на граф Жилбер Бурбон-Монпансие и Клара Гонзага (дъщеря на Федерико I Гонзага, маркиз на Мантоа). В 1505 година по волята на Луи XII се жени за Сюзана дьо Бурбон (1491 – 1521). Неин баща е Пиер II дьо Бурбон, а майка ѝ е Ан дьо Божьо, дъщеря на Луи XI. Така той става наследник на двете линии от дома Бурбон. След смъртта на Пиер II, към Шарл III преминава старшинството на Бурбоните заедно с херцогската титла. Всички негови деца умират в млада възраст.
Конфликт с крал Франсоа и Луиза Савойска[редактиране | редактиране на кода]
Сузана дьо Бурбон умира през 1521 година и въпреки че тя прави завещание на съпруга си, претенции за херцогството предявява Луиз Савойска, майка на крал Франсоа и дъщеря на по-малката сестра на Пиер ІІ. Кралят отсъжда в полза на майка си и пред перспективата да се задоволи само с графство Монпансие, Шарл участва в заговор, който е разкрит. Шарл е обявен за предател и през 1523 г. бяга в Италия, където постъпва на императорска служба.
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
На 6 май 1527 година Шарл дьо Бурбон оглавява немските наемни войски, и обсажда Рим. Следва разграбване на града.
Шарл пада убит един от първите при изкачването на стената на града. Бенвенуто Челини е един от многото, оспорващи честта за нанесения му смъртоносен удар. Шарл е погребан в Гаета. Част от конфискуваните на конетабъла владения по-късно си връща племенника му, Луи III дьо Монпансие.
Положението на старшинство сред принцовете по кръв след него преминава към Шарл IV дьо Бурбон-Вандом, граф Вандом – пряк потомък на предците на всички Бурбони.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Duruy, Victor, Martha Ward Carey, and John Franklin Jameson, A history of France, (Thomas Y. Crowell and Co.:Boston, 1889)
- Pardoe, Julie, The Court and Reign of Francis the First, King of France, (Lea and Blanchard:Philadelphia, 1849)
- Treat, James, The Catacombs of Rome, (The Old Corner Bookstore Inc.: Boston, 1907)
- Louis Rousselet, „The Son of the Constable of France“, (Gilbert & Rivington: London 1892)
- Grece, Michel de, „Le Rajah Bourbon“, (Lattes: Paris 2007)