Широка лъка
Широка лъка | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 371 души[1] (15 март 2024 г.) |
Надм. височина | 1050 m |
Пощ. код | 4710 |
Тел. код | 03030 |
МПС код | СМ |
ЕКАТТЕ | 83274 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Смолян |
Община – кмет | Смолян Николай Мелемов (ГЕРБ; 2011) |
Кметство – кмет | Широка лъка Васил Седянков (ГЕРБ) |
Широка лъка в Общомедия |
Широка лъка е село в Южна България. Намира в община Смолян (23 км северозападно), Област Смолян, на 16 км и на 5 км съответно от Пампорово и с. Стойките и на 22 км югоизточно от Девин. Обявено е за архитектурен и фолклорен резерват. Селото е получило името си от старобългарската дума „лъка“, означаваща 'извивка, кривина, лъкатушене'.
Широка лъка е известна със своите автентични родопски къщи, като Згуровската, Учиковската и Григоровската къщи.
Една от местните забележителности е построената (според преданието издигната само за 38 дена) през 1834 г. църква „Св. Богородица“. Иконостасът на църквата е уникален по своя стил. Предполага се, че е рисуван от ученици на братята Димитър и Захари Зограф от Самоков. Съществува и хипотезата, че самите те да са изографисали църквата. В близост до църквата се намира старото училище, построено през 1835 г. Освен със забележителната си архитектура, Широка лъка е известна и с песните си, които са съпроводени от каба гайда.
Широка Лъка е от селата, в които се е родила и се развива родопската песен. Много от най-известните певци и гайдари на родопския фолклор са родени тук. Доказателство за това е създаденото през 1972 г. Средно музикално училище за народни песни и инструменти.
География
Село Широка лъка се намира в планински район.Надморската височина е 1058м.
Разположено е в долината на Широколъшка река в местността Широката лъка, между Переликския дял на Родопите и рида Чернатица. Около селото се намират селата Гела, Стикъл, Солища и Стойките.
История
През последните години бяха публикувани няколко книги за Широка лъка: "Болгарский широколыкский говор" с автор А. Н. Соболев (2001), "Широка лъка и говорът на широколъчани" с автори Р. Радичев, Г. Паликъщов Г. Радичев (2004), "Широка лъка огнищена вяра просвета и култура в Родопите" с автор Р. Радичев (2006) както и книгата на доайена в учителската дейност покойният вече Никола Гьочев.
Религии
Религията е християнство.
Обществени институции
В селото има две църкви: „Св. Богородица“[2] и „Св. Никола“. Първата е изградена за 38 денонощия през 1834 г. и е изографисана от Димитър Зограф и Захарий Зограф. В двора й се намира Килийното училище "Свети Панталеймон", построено през 1888 година. В строежа му взема активно участие цялото население на селото. То функционира до 1936 година.
В Широка лъка се намира Национално училище за фолклорни изкуства-Широка лъка[3].
Културни и природни забележителности
Селото се отличава със своята архитектура и е част от Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз. Печатът за обекта се намира в информационния център в Народно читалище "Екзарх Стефан I".
Редовни събития
На всяка първа неделя от март се провежда кукерският празник Песпонеделник. Съборът на село Гела е на първата неделя от месец август Илинден.
Личности
- Калин Найденов (1865 - 1925), български военен деец, генерал-лейтенант
- Екзарх Стефан I (1878 - 1957)
- Петър Кушлев - дърворезбар, ученик на Владимир Димитров - Майстора
Радка Кушлева "Родопският славей" - първата родопска певица
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Вижте снимката на църква „Успение Богородично“ в Галерията.
- ↑ Вижте снимката „Национално училище за фолклорни изкуства „Широка лъка“ в Галерията.
Външни препратки
Източници
- Статията се основава на материали от shirokaluka.com, използвани с разрешение.
А. Н. Соболев. Болгарский широколыкский говор. Синтаксис. Лексика духовной культуры. Тексты. Марбург, 2001.
Галерия
-
„Римски мост в Широка лъка“
-
„Национално училище за фолклорни изкуства „Широка лъка“
-
„Етнографски музей в Широка лъка“
-
Църква „Успение Богородично“
-
Герб