Шунгит
Шунгитът е рядка разновидност на графита. Той представлява стъкловидни черни маси, образувани при природно коксуване на въглища. Притежава топло- и електропроводимост, сходни с тези на графита. В състава му влизат още елементи като ванадий, никел, молибден, мед и други. Плътността на шунгита варира между 2,25 и 2,84 г/см³.
Находища
[редактиране | редактиране на кода]Към днешна дата шунгит е открит главно в Русия. Основните залежи се намират около Онежкото езеро в Карелия.[1] Намерени са и две по-малки находища в Русия – едно в Камчатка и едно до Челябинск.[2] Жилки от минерала са намерени в Австрия, Индия, ДР Конго и Казахстан.[3]
Лечебни свойства
[редактиране | редактиране на кода]Съществуват източници, които приписват силни лечебни свойства на шунгита, както и свойството да поема и пречиства отрови, подобно на свойствата на активния въглен.[4]
Разновидности
[редактиране | редактиране на кода]Различават се две разновидности:
- Блестяща:
- С60 = 94 %
- O, N = 1,9 %
- H = 0,8 %
- съдържание на пепел = до 2,2 %
- Матово-сива:
- С60 = 64 %
- O, N = 3,5 %
- H = 6,7 %
- съдържание на пепел = до 3,3 %
Химически състав на шунгита, използван в качеството на поглъщател (абсорбант)
[редактиране | редактиране на кода]| № | Елемент, Съставка | Формула на съставката | Съдържание % тегло |
|---|---|---|---|
| 1 | Алуминиев окис | Al2O3 | 4,05 |
| 2 | Железен окис (III) | Fe2O3 | 1,01 |
| 3 | Железен окис (II) | FeO | 0,32 |
| 4 | Калиев окис | K2O | 1,23 |
| 5 | Калциев окис | CaO | 0,12 |
| 6 | Силициев диоксид | SiO2 | 36,46 |
| 7 | Магнезиев окис | MgO | 0,56 |
| 8 | Манганов окис | MnO | 0,12 |
| 9 | Натриев окис | Na2O | 0,36 |
| 10 | Титанов окис | TiO2 | 0,24 |
| 11 | Фосфорен окис | P2O3 | 0,03 |
| 12 | Барий | Ba | 0,32 |
| 13 | Бор | B | 0,004 |
| 14 | Ванадий | V | 0,015 |
| 15 | Кобалт | Co | 0,00014 |
| 16 | Мед | Cu | 0,0037 |
| 17 | Молибден | Mo | 0,0031 |
| 18 | Арсен | As | 0,00035 |
| 19 | Никел | Ni | 0,0085 |
| 20 | Олово | Pb | 0,0225 |
| 21 | Сяра | S | 0,37 |
| 22 | Стронций | Sr | 0,001 |
| 23 | Въглерод | C | 26,26 |
| 24 | Хром | Cr | 0,0072 |
| 25 | Цинк | Zn | 0,0067 |
| 26 | Вода | H2O | 2,18 |
| 27 | Загуба при нагряване | ППП | 32,78 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Mindat.org. Shungite // Посетен на 3 юли 2012.
- ↑ Easthaugh, N. Pigment Compendium: A Dictionary and Optical Microscopy of Historic Pigments. Routledge, 2008. ISBN 9780750689809. с. 345. Посетен на 2 юли 2012.
- ↑ Efremova, S.V. Water treatment with a shungite sorbent and biosorbents on its base // Russian Journal of Applied Chemistry 79 (3). 2006. DOI:10.1134/s1070427206030128. с. 397 – 402. Посетен на 7 юли 2012.
- ↑ www.tihoplav.ru // Архивиран от оригинала на 2017-01-13. Посетен на 2017-01-12.
Източници на руски език
[редактиране | редактиране на кода]- Иностранцев А. А. Новый крайний член в ряду аморфного углерода//Горн. журн. 1879, Т.11, 5 – 6, с. 314 – 342.
- П. А. Борисов. Карельские шунгиты. – Петрозаводск. 1956 г. 92 с.
- Шунгиты Карелии и пути их комплексного исследования. Под ред. В. А. Соколова и Ю. К. Калинина. – Петрозаводск, 1975, 240 с.
- Шунгиты – новое углеродистое сырьё. Под ред. В. А. Соколова, Ю. К. Калинина, Е. Ф. Дюккиева. – Петрозаводск, „Карелия“, 1984, 182 с.
- Геология шунгитоносных, вулканогенно-осадочных образований протерозоя Карелии. – Петрозаводск. – Институт геологии КФАН СССР, – 1982. – 175с.
- Филиппов М. М. Шунгитоносные породы Онежской структуры. Петрозаводск: Карельский научный центр РАН, 2002, с. 7 – 32.
- Kovalevski V. V., Prikhodko A. V., Buseck P. R. Diamagnetism of natural fullerene-like carbon, Carbon 2005, Vol 43/2, pp. 401 – 405.
- Соловов В. К. Радиоэкранирующие свойства композиционных материалов на основе шунгитовых пород и сооружений из этих материалов, Дисс. канд. техн. наук., – Петрозаводск, 1990, 155 с.
- V. V. Kovalevski, P. R. Buseck and J. M. Cowley Comparison of carbon in shungite rocks to other natural carbons: An X-ray and TEM study. Carbon 2001, Vol. 39, No. 2, pp. 243 – 256.
- N. N. Rozhkova, Role of Fullerene-like Structures in the Reactivity of Shungite Carbon as Used in New Materials with Advanced Properties. E. Osawa (ed.) in Perspectives of Fullerene Nanotechnology, —Dordrecht-Boston-London: Kluwer Academic Pub. 2002, 237.
- Филиппов М. М. Шунгитоносные породы Карелии: черная олонецкая земля, аспидный сланец, антрацит, шунгит. – Петрозаводск, 2004. – 488 с.
- А. В. Бархатов, В. А. Шеков. Основы стоимостной оценки минерально-сырьевых ресурсов Карелии. 2002, – Петрозаводск, 334 с.
- Рафиенко В. А. Технология переработки шунгитовых пород. М.: ГЕОС, 2008. – 214 с.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Шунгит“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |