Ернст Щадлер
| Ернст Щадлер Ernst Stadler | |
 | |
| Роден | 11 август 1883 г. |
|---|---|
| Починал | 30 октомври 1914 г. |
| Професия | поет, критик, есеист, преводач |
| Националност |  Германия |
| Ернст Щадлер в Общомедия | |
Ернст Щадлер (на немски: Ernst Stadler) е немски поет, критик, есеист и преводач, роден в Колмар, Елзас, на границата между Германия и Франция.
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Щадлер израства в семейството на прокурор и настоятел на университета в Щрасбург (днес Страсбург). Следва германистика, романистика и сравнително езикознание в университетите на Щрасбург и Мюнхен.
Съвсем млад Щадлер публикува стихове и критически статии върху съвременната му немска литература – главно в експресионистичното списание „Ди Акцион“. Влияние му оказват Фридрих Ницше, Рихард Демел, Детлев фон Лилиенкрон и Арно Холц. След доброволна едногодишна военна служба в Елзаската полева артилерия в Щрасбург Щадлер подхваща академично поприще. През 1906 г. прави докторат върху „Парцифал“ на Волфрам фон Ешенбах и получава стипендия от Оксфордския университет, където подготвя хабилитационен труд върху „Виланд и неговите преводи на Шекспир“ (1910).
Поетът получава покана и става доцент, а скоро след това и професор по германистика в Свободния университет в Брюксел. Предложената му професура в Торонто, Канада е осуетена от избухването на Първата световна война. Преди да бъде мобилизиран, Щадлер успява да изнесе две лекции в Щрасбург, където се сближава с философа и социолога Георг Зимел. Поетът намира смъртта си като артилерийски офицер още в първите дни на сраженията в Белгия.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Ранните неоромантически творби на Ернст Щадлер, събрани в книгата му „Прелюдии“ (1904), възникват като отзвук на естетическите светове на Стефан Георге и Хуго фон Хофманстал, но също и под влиянието на Уолт Уитман и на френските символисти. Постепенно поезията на Щадлер се изпълва със социален патос и жизнеутвърждаване в стремежа му към духовно обновление на модерния човек и културно сътрудничество между европейските народи – особено между Германия и Франция. Най-значимата стихосбирка на Ернст Щадлер носи заглавието „Бунт“ [1] (1914) в стила на ранния експресионизъм, чиито изявени представители наред с него стават Георг Хайм и Георг Тракл. „Аз съм само пламък, жажда и вик, и пожар...“ изрича Щадлер в характерния за него дълъг поетичен слог.
Тежка вечер
Вратите на небето са отворени за мрака,
Безшумно се излива той, като в бездънен кратер
Страната смачква. Сенките напират като вятър
От рохкавите, с нощ налети, пори на земята.
Тополите, едва докоснати от слънце в зрака,
Напомнят черни кръстове, побити сред полето.
Нивята се простират сиви – грозни, страховити.
Нощта струи от облачните ями, над гората
Повяват вече хладни вихри, в сумрака превити,
Зелени върбалаци, в тях издъхва, хъхри, ето,
Оцъкля се последният светлик.
1914 [2]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Präludien (Gedichte, Straßburg 1909)
- Fahrt über die Kölner Rheinbrücke bei Nacht (1913)
- Der Aufbruch (Gedichte, Leipzig 1914)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Стихотворението „Послание“ в превод на Венцеслав Константинов
- ↑ „Тежка вечер“ от Ернст Щадлер, в превод на Венцеслав Константинов
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., използван с разрешение.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Ернст Щадлер- Поезия от Ернст Щадлер[неработеща препратка], в превод на Венцеслав Константинов
- ((de)) Projekt Gutenberg-DE
- ((de)) Werke bei Zeno.org
- ((de)) zgedichte.de[неработеща препратка]
- ((de)) Bücherquelle Архив на оригинала от 2005-05-01 в Wayback Machine.
- ((de)) Die Deutsche Gedichtebibliothek
- ((de)) Freiburger Anthologie
- ((de)) Die LYRIKwelt
|
