Юдит Фландерска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Юдит (Historia Welforum)
Юдит Фландерска на табела от 1489 (Вайнгартен)

Юдит Фауста Фландерска (на немски: Judith von Flandern; на нидерландски: Judith Fausta van Vlaanderen, * ок. 1030 в Брюге, † 5 март 1094) от фамилията Дом Фландрия е чрез първата си женитба графиня на Нортумбрия и чрез втората си женитба херцогиня на Бавария. Юдит Фландерска е прабаба на Фридрих I Барбароса и на Хайнрих Лъв.

Тя е вероятно дъщеря на граф Балдуин IV (980–1035) от Фландрия и втората му съпруга Елеанора от Нормандия (* пр. 1017), дъщеря на норманския херцог Рихард II († 1027). Полусестра е на граф Балдуин V.

Юдит се омъжва през септември 1051 г. за ерл Тостиг (Тосте) Годуинсън от Нортумбрия († 1066). Двамата въстават против Едуард Изповедник и трябва да бягат от Англия при нейния полубрат Балдуин V във Фландия. През 1052 г. се връщат обратно. През 1055 г. Тостиг става граф (earl) на Нортумбрия. През 1061 г. двамата заедно с архиепископа на Йорк пътуват до Рим. През 1065 г. въстават против Тостиг и той е изгонен. Той бяга отново при Балдуин V. Тостиг е убит на 25 септември 1066 г. в битката при Стамфорд Бридж против брат му крал Харалд II от Англия в борбата за английския трон. Според Аналиста Саксо тя се връща обратно на континента с богатството от наследството на Едуард и нейния съпруг. Те имат синовете Скули и Кетил, които вероятно отиват с крал Олав III (упр. 1066-1093) в Норвегия.

Сватбата на Юдит от Фландрия и Велф IV

Юдит се омъжва през 1070/1071 г. за Велф IV († 1101) от фамилията Велфи, който на Коледа 1070 г. става като Велф I херцог на Бавария. Тя е втората му съпруга. Двамата имат децата:

Юдит умира на 5 март 1094 г. и е погребана в манастир Вайнгартен в Баден-Вюртемберг.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Chronica Albrici Monachi Trium Fontium, MGH Scriptores (in folio) 23, S. 792.
  • Англосаксонска хроника
  • Helmut Gajic, Die großen Dynastien („Le grandi dinastie“). Karl Müller Verlag, Erlangen 1996, ISBN 3-86070-561-X.
  • Edward Freeman, The History of the Norman Conquest, Band 3 (1869), S. 656-658
  • Léon Vanderkindere, La formation territoriale des principautés belges au Moyen Âge, Band 1 (1902), S. 298
  • Wilhelm Störmer: Judith. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 641 (Digitalisat).
  • Detlev Schwennicke, Europäische Stammtafeln Band II (1984), Tafel 5
  • Hartwig Cleve, Eduard Hlawitschka: Zur Herkunft der Herzogin Judith von Bayern († 1094), in: Eduard Hlawitschka, Stirps Regia (1988), Seite 511-528
  • Jürgen Lott: Judith von Flandern. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 3, Bautz, Herzberg 1992, ISBN 3-88309-035-2, Sp. 771.* Dieter R. Bauer, Matthias Becher: Welf IV. Schlüsselfigur einer Wendezeit. Regionale und europäische Perspektiven. (= Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte, Beiheft, Reihe B; 24). Beck, München 2004, ISBN 3-406-10665-X

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]