Юлиан Куюмджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Юлиан Куюмджиев
български музиколог
Роден
20 юли 1959 г.

Националност Флаг на България България
Образование Национална музикална академия
Професия музиколог

Юлиан Куюмджиев е български музиколог, преподавател и автор на книги в областта на музиката.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 юли 1959 г. в Бургас. Завършва Средното музикално училище (сега НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“) в родния си град през 1978 г. със специалност цигулка и Българската държавна консерватория през 1984 г. със специалност „Музикознание“, профил „История на музиката“.[1]

През 1994 г. специализира в областта на образователните технологии в Гьотинген и Бон, Германия.

В периода 1998 – 2001 е докторант в Института за изкуствознание (сега Институт за изследване на изкуствата) в БАН. През 2002 г. защитава дисертация на тема „Многогласната литургия в българската музика (1878 – 30-те години на ХХ век)“ и му е присъдена научната и образователна степен доктор по музикознание и музикално изкуство.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 1984 до 1992 г. работи като преподавател по музикалнотеоретични дисциплини (история на музиката и полифония) в СМУ – Пловдив (днес НУМТИ „Добрин Петков“). Участва в екип, който осъществява експериментална дейност в областта на интеграцията между литература, история на музиката и история на изкуството и реализира серия от интегрални уроци. Като резултат от тази дейност възниква пособието „Старогръцкият театър като синтетично изкуство“ (съвместно с литераторката Мария Проданова).

От 1984 г. е хоноруван преподавател в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, от 2005 г. е доцент, а от 2013 г. – професор в академията.

Преподавал е и в Националното училище за музикално и сценично изкуство „Христина Морфова“ в Стара Загора (2001 – 2005), в Нов български университет (1999 – 2014), в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2011 – 2012).

От 1992 до 1994 г. е главен експерт в отдел „Училища по изкуствата и културата“ в Министерството на културата. Организира семинари и конференции за преподавателите в тези училища, създава нещатен инспекторат по общообразователна подготовка в училищата по изкуствата и културата, издава сборници с методически и научни разработки на преподаватели.

В периода септември 1994 – ноември 1997 г. е директор на Средното музикално училище в Пловдив, сега Национално училище за музикално и танцово изкуство, което по негова инициатива през 1995 г. приема името на големия български музикант Добрин Петков. Създава и организира Първия национален конкурс за цигулари „Добрин Петков“ (1995) и Първия национален конкурс за френска музика (1997).

Организира турнета на Камерният оркестър на училището в Норвегия (1995), Македония (1995), Германия (1996), Белгия (1996) и Гърция (1997). По негова идея е осъществен концерт на Камерния оркестър на училището в Народното събрание по случай Националния празник на България (на 2 март 1997) и концерти със световноизвестните музиканти Минчо Минчев, Стойка Миланова, Петко Радев, с камерна капела „Полифония“.

По поръчка на Юлиан Куюмджиев големият български композитор Иван Спасов създава „Miserere“ за два сопрана, женски хор и камерен оркестър, чиято премиера е осъществена с участието на Камерния оркестър на училището (януари 1996), а през април 1996 г. произведението е изпълнено в НДК и излъчено директно по Канал 1 на БНТ.

Автор е на филма „Докато сърцето ми бие…“, посветен на дългогодишната преподавателка в училището и негова дарителка Нена Михлюзова, излъчен по Канал 1 на БНТ през февруари 1998 г.

През 1998 и 1999 г. е координатор и консултант във фондация „Райна Кабаиванска“ и работи лично със световноизвестната българска певица.

От 2011 г. е член на Управителния съвет на Съюза на българските композитори и председател на секция „Музиколози“, а от 2016 г. – председател на българската секция в International Musicological Society.[2]

Зам-председател е на Съюза на българските музикални и танцови дейци от 2015 г.

В периода 2009 – 2014 г. е артистичен секретар на Международния фестивал на камерната музика в Пловдив.

От юни 2008 до декември 2011 г. е председател на Общото събрание на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, а от декември 2011 до януари 2016 г. е зам.-ректор на академията по учебната дейност и акредитацията (а от 2014 г. и по научната дейност).

Председател е на Националната комисия на Националното състезание „Ключът на музиката“, организирано от МОН (2013, 2014, 2015, 2016, 2017 г.)

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Има публикувани над 80 научни статии в различни специализирани периодични издания и научни сборници в България, Германия, Австрия, в т.ч. в немската енциклопедия Die Musik in Geschichte und Gegenwart.[3]

Автор е на:

  • „Многогласната литургия в българската музика“ (2003)
  • „Опит на нов поглед към Христо Манолов“ (2005)
  • „Кое е истинското българско църковно пеене?“ (2011)
  • „Културноисторически аспекти на дискусията за истинското българско църковно пеене“ (2013)

Съавтор е на:

  • „Старогръцкият театър като синтетично изкуство“ (1997)
  • „Асен Диамандиев“ (2000)
  • Немско-български музикален речник (2001)
  • Речник на италианските музикални термини (2008)

Съставител и редактор е на редица научни сборници и книги.

От 1999 г. е главен редактор на специализираното списание за музика и танц „Музикални хоризонти“, издание на СБМТД. През последните години списанието получи три престижни награди – „Кристална лира“ (2012), „Златно перо“ на Класик ФМ Радио (2016) и Плакет на Съюза на българските журналисти (2016).

Член е на Съюза на българските журналисти. Като музикален критик и публицист има над 300 публикации в „Музикален живот“, „Българска музика“, „Музикални хоризонти“[4], „Музика vivа“, „Български музикални хроники“, „Китара“, „Култура“, „Литературен форум“, „Век 21“, „Демокрация“ и други периодични издания.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • „Книга на годината“ на СБК (2001, 2002, 2004, 2009, 2010, 2015)
  • „Кристална лира“ (2003)
  • „Златното петолиние“ (2005)
  • „Меденият чан“ на АМТИИ (2008)
  • „Златна лира“ на СБМТД (2009)
  • „Золотая муза“ (2012)
  • Почетен знак „50 години Международен фестивал на камерната музика“ (2014)
  • „Кристално огърлие“ на СБМТД (2014)
  • Почетен знак на СБЖ (2015)
  • Специална награда „Носители на просвета“ на Националното представителство на студентските съвети (2017)[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]