Юлия Балбила

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Юлия Балбила (на старогръцки: ἡ Ἰουλία Βαλβίλλα; на латински: Julia Balbilla, * 72 в Рим; † сл. 130) е аристократка в Римската империя между 1 и 2 век сл.н. Тя e поетеса и приятелка на император Адриан и съпругата му Вибия Сабина.

Тя е дъщеря на комагенския принц Гай Юний Антиох Епифан (38-92), син на Антиох IV († сл. 72), последният цар на Комагена. Майка ѝ е Клавдия Капитолина, египетска гъркиня, дъщеря на астролога Тиберий Клавдий Балбил (префект на Египет 56 г.). Юлия Балбила е сестра на прочутия атински гражданин Гай Юлий Филопап (65–116), суфектконсул 109 г.

Юлия Балбила расте в Рим, докато нейните родители след смъртта на Антиох IV се местят в Атина. Баща ѝ умира през 92 г. в Атина. Майка ѝ се връща в Александрия в Египет, където се омъжва 94-98 г. за Марк Юний Руф (префект на Египет 98 г.) и той става доведен баща на нейните деца.

През 130 г. император Адриан и съпругата му Вибия Сабина пътуват до Тива в Египет. Юлия Балбила ги придружава като дворцова поетеса. На Колосите на Мемнон императорът нарежда гравирането на четири гръцки стихотворения, които са от Юлия Балбила. Тя пише на древния еолийски гръцки диалект в стил на прочутата поетеса Сафо.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Йосиф Флавий, De bello Iudaico, VII, 7, 219-243
  • I. M. Plant: Women Writers of Ancient Greece and Rome: An Anthology. 2004, S. 152.
  • A.; E. Bernand: Les inscriptions grecques et latines du Colosse de Memnon 28, 29; 30; 31.
  • Rosenmeyer, Patricia (2010). Julia Balbilla. London: Routledge. ISBN 9780415430067.
  • Emmet Robbins: Iulia [10]. In: Der Neue Pauly (DNP). Band 6, Metzler, Stuttgart 1999, ISBN 3-476-01476-2.
  • Yourcenar, Marguerite (1951). Memoirs of Hadrian. New York: Farrar, Straus and Giroux. ISBN 0-374-52926-4.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]