Юрий Кнорозов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Юрий Кнорозов
украински историк и етнограф
Yuri Knorosov monument in Mérida, Yucatán (cropped).jpg
Роден
Юрий Валентинович Кнорозов
Починал
30 март 1999 г. (76 г.)
ПогребанРусия

НационалностFlag of the Soviet Union.svg СССР
Flag of Russia.svg Русия
Учил вМосковски държавен университет
Харковски университет
НаградиДържавна награда на СССР (1977)
Научна дейност
Областлингвистика
Известен сдешифриране на писмеността на маите
НаградиКавалер на Ордена на Орела на ацтеките, Мексико Медал „За победа над Германия във Великата отечествена война“

Уебсайтknorosov.com
Юрий Кнорозов в Общомедия

Ю́рий Валенти́нович Кноро́зов е украински и руски съветски историк и етнограф, лингвист и епиграфист, основател на съветската школа по маянистика. Известен е със своето дешифриране на писмеността на маите, и в прилагането на математически методи за изследване на неразчетените писмености.

Биография и научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Според легендата, през юни 1945 г. руски войник открива в развалините на Пруската библиотека в Берлин книга от изключително рядко издание с чернобели копия и на трите запазени кодекса на маите – Парижкия, Мадридския и Дрезденския. Отнася я със себе си в Москва след края на военната си служба. Там довършва образованието си като „египтолог с полувисше“, прекъснато от войната. Прочита във вестника статия, че писмеността на маите вече официално се смята за недешифрируема. Амбицира се, месеци наред изучава книгата ден и нощ. Почти година. И през 1952 вече публикува завършен научен труд – първи разчетени текстове от Дрезденския кодекс, смятан за най-важен от трите. Името на този човек е Юрий Валентинович Кнорозов.

Той именно дава на света метод за разчитане на дотогава неразбиваемия код на маите.

За Кнорозов е било от полза, че СССР по онова време е изолиран от останалия свят – не е имал досег с трудовете на други учени и не се е „заразил“ с техните вече канонизирани дълбоки грешки. Подхожда самостоятелно, все едно е първият изследовател на въпроса въобще.

Новаторството му е в това, че е решил, че глифите на маите не са „знак = дума“, а смесени и в тях има и фонетични елементи (знак = звук). И се е оказал прав. Иначе, всички предшестващи изследователи, почти само английски и малко немски, са смятали, че писмеността на маите е йероглифна.

Като човек Кнорозов е бил с неприятен характер – груб себичен темерут, избухлив, рядко се е къпел. Но с академично брилянтен ум с огромна памет, талантлив лингвист-интуит и чудесен анализатор. Още в гимназията е бил добре школуван цигулар, пишел е поезия, рисувал е хубаво с голяма точност и изключително внимание към детайла.

Ерик С. Томпсън, най-известният по онова време маянист, разбива на пух и прах публикациите на Кнорозов. Вярно, имало е пасажи с леко рехава доказателствена подплата, но трудовете му не са заслужавали чак такава свирепа критика и отрицание.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Система письма древних майя. М., 1955, 96 с.
  • «Сообщение о делах в Юкатане» Диего де Ланда как историко-этнографический источник // Ланда, Д. де. Сообщение о делах в Юкатане. М.; Л.: Изд. АН СССР 1955, С. 3-96.
  • Письменность индейцев майя. М.—Л.: Изд. АН СССР, 1963, 664 с.
  • Иероглифические рукописи майя. Л.: Наука, Лен. отд., 1975, 272 с.
  • Compendio Xcaret de la escritura jeroglifica maya descifrada por Yuri V. Knorosov. Mexico, 1999, Т. 1—3.
  • Кнорозов Ю. В. Избранные труды / Сост. и отв. ред. М. Ф. Альбедиль. СПб. : МАЭ РАН, 2018, 594 с. ISBN 978-5-88431-363-7.