Направо към съдържанието

Явор Вълканов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Явор Вълканов
български актьор
Роден
12 април 1997 г. (27 г.)
Националност България
Учил вНационална академия за театрално и филмово изкуство
Работилактьор

Явор Станиславов Вълканов е български актьор. Той е известен с ролите си в представленията на Народния театър „Иван Вазов“.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 април 1997 г. в град София. Като тийнейджър учи в школата на Малин Кръстев към Младежкия театър.[1]

През 2020 г. завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в последния клас на проф. Стефан Данаилов.[2][3] Неговите състуденти са Радина Боршош, Филип Буков, Марин Рангелов, Антон Порязов и други.

Актьорска кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Кариера в театъра

[редактиране | редактиране на кода]

През 2017 г. Вълканов започва актьорската си кариера с постановката „Еквус“ в Младежкия театър „Николай Бинев“.[4][5] В същата година участва на театралния фестивал „Сцена на кръстопът“ в Пловдив, където играе в представлението „Последно повикване“, като там си партнира с Радина Боршош и Филип Буков.[6]

Вълканов е известен с ролите си на Кай в „Снежната кралица“ в Сатиричния театър „Алеко Константинов“, Джим Хокинс в „Островът на съкровищата“ и Ромео в „Ромео и Жулиета“ в Младежкия театър „Николай Бинев“.[7]

От 2020 г. е в трупата на Народен театър „Иван Вазов“,[8] където играе Момчето в „Три високи жени“, крал Франсоа II и Хенри Дарнли в „Цветът на дълбоките води“, Порфирий в „Братя Карамазови“,[9] Ангел в „Нова земя“, „Народът на Вазов“,[10] Калибан в „Бурята“ и др.

Снима се в рекламата на „Lidl“ със състудента си Антон Порязов.

През 2018 г. озвучава Тони Райниджър в анимационния филм „Феноменалните 2“. Това му е единствената изява в дублажа.

Участия в театъра

[редактиране | редактиране на кода]
Сатиричен театър „Алеко Константинов“
Театър „Азарян“
Театър „НАТФИЗ“
  1. 2019 – Бастардът, Крал Джон, Марк Антоний и Юлий Цезар в „Кръв и власт“ от Уилям Шекспир, Кристофър Марлоу и Джон Уебстър, режисьор Росица Обрешкова[14][15][16]
  2. 2019 – Дени Дейни в „Зверското синьо“ от Филип Ридли – режисьор Сава Драгунчев[17][18][19]
  3. 2019 – Том Кетъл и Магинс в „Лодкарят“ от Джез Бътъруърт – режисьор Сава Драгунчев[20][21]
Младежки театър „Николай Бинев“
  1. 2019 – Ромео в „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир – режисьор Анастасия Събева[22][23][24]
Народен театър „Иван Вазов“[8]
  1. 13 октомври 2017 г. – Франсоа / Хенри Дарнли в „Цветът на дълбоките води“ от Оля Стоянова – режисьор Бойка Велкова[25][26][27]
  2. 26 март 2018 г. – Мъжът в „Три високи жени“ от Едуард Олби – режисьор Стефан Спасов, превод Гергана Дойнова[28][29][30]
  3. 2019 – Отеф Профирий в „Братя Карамазови“ на Фьодор Достоевски – режисьор Деян Пройковски
  4. 28 април 2021 г. – Ангел в „Нова земя“ от Иван Вазов – режисьор Бина Харалампиева[31][32][33][34][35]
  5. 7 октомври 2021 г. – „Народът на Вазов“ от Александър Секулов – режисьор Диана Добрева[36][37]
  6. 18 ноември 2021 г. – Калибан в „Бурята“ от Уилям Шекспир – режисьор Робърт Уилсън[38][39]
  7. 2 ноември 2022 г. – „Фиеста“ – постановка Андреа Гаврилиу[40][41]
  8. 31 януари 2023 г. – „Хоро“ по Антон Страшимиров – режисьор Василена Радева[42][43][44]
  9. 22 април 2023 г. – „Русалка“ по мотиви от пиесата на Александър Пушкин и Владимир Набоков – режисьор Теодора Лилиян[45][46]

Филмография

[редактиране | редактиране на кода]

Дублаж

[редактиране | редактиране на кода]

Други дейности

[редактиране | редактиране на кода]

Вълканов се занимава и с плуване.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ armymedia.bg
  2. ↑ Кои са абсолвентите на НАТФИЗ? // bta.bg, 18 май 2020 г. Архивиран от оригинала на 2020-05-23. Посетен на 2022-08-25.
  3. ↑ natfiz.bg // Архивиран от оригинала на 2023-01-13. Посетен на 2022-08-25.
  4. ↑ Култура :: Изборът на „Култура“ :: Не ставам за врачка // newspaper.kultura.bg, 3 март 2017 г.
  5. ↑ Нов прочит на легендарния „Еквус“ // kafene.bg.[неработеща препратка]
  6. ↑ Студенти на проф. Стефан Данаилов с първи изяви на „Сцена на кръстопът“ // lovetheater.bg, 9 септември 2017 г. Архивиран от оригинала на 2021-11-23. Посетен на 2022-08-25.
  7. ↑ На театър с Явор Вълканов: „Ромео! О, защо си ти Ромео?“ // lovetheater.bg, 21 октомври 2019 г.
  8. ↑ а б Явор Вълканов в сайта на Народния театър „Иван Вазов“ // nationaltheatre.bg.
  9. ↑ „Братя Карамазови“ с премиера в Народния театър на 16 април // impressio.dir.bg, 15 април 2019 г.
  10. ↑ Явор Вълканов спаси „Народът на Вазов“ // telegraph.bg, 1 февруари 2022 г.
  11. ↑ Снежната кралица (Сатиричен театър „Алеко Константинов“ | ArtVibe)
  12. ↑ Снежната кралица – Сатиричен театър // Архивиран от оригинала на 2022-05-19. Посетен на 2022-08-25.
  13. ↑ Островът на съкровищата (Театър „Азарян“) // ArtVibe.
  14. ↑ КРЪВ И ВЛАСТ – постановка в Театър НАТФИЗ // theatre.art.bg.
  15. ↑ Кръв и власт – НАТФИЗ // НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“.
  16. ↑ „Кръв и власт“ – 24chasa.bg // 24chasa.bg, 12 февруари 2019 г.
  17. ↑ „Зверското синьо“ – НАТФИЗ // НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“. Архивиран от оригинала на 2021-09-21. Посетен на 2022-08-25.
  18. ↑ ЗВЕРСКОТО СИНЬО – постановка в Театър НАТФИЗ // theatre.art.bg.
  19. ↑ „Зверско синьо“ от Филип Ридли за първи път на българска сцена // theatre.art.bg, 5 февруари 2019 г.
  20. ↑ ЛОДКАРЯТ – постановка в Театър НАТФИЗ // theatre.art.bg.
  21. ↑ Последният клас на Стефан Данаилов му посвещава премиерата на „Лодкарят“ // impressio.dir.bg, 28 ноември 2019 г. Архивиран от оригинала на 2021-12-14. Посетен на 2022-08-25.
  22. ↑ Ромео и Жулиета (Младежки театър „Николай Бинев“) | ArtVibe
  23. ↑ Ромео и Жулиета // mlt.bg.
  24. ↑ РОМЕО И ЖУЛИЕТА – постановка в Младежки теаър „Николай Бинев“ // theatre.art.bg.}
  25. ↑ Цветът на дълбоките води // nationaltheatre.bg.
  26. ↑ ЦВЕТЪТ НА ДЪЛБОКИТЕ ВОДИ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“ // theatre.art.bg.
  27. ↑ Цветът на дълбоките води (Народен театър „Иван Вазов“) // artvibe.bg.
  28. ↑ Три високи жени // Народен театър „Иван Вазов“.
  29. ↑ Три високи жени (Народен театър „Иван Вазов“) // ArtVibe.
  30. ↑ ТРИ ВИСОКИ ЖЕНИ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“ // theatre.art.bg.
  31. ↑ Нова земя // Народен театър „Иван Вазов“.
  32. ↑ Нова земя (Народен театър „Иван Вазов“) // ArtVibe.
  33. ↑ НОВА ЗЕМЯ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“ // theatre.art.bg.
  34. ↑ За първи път на сцена: Най-спортният роман на Вазов – „Нова земя“, с премиера в Народния театър // theatre.art.bg, 26 април 2021.
  35. ↑ „Нова земя“ – едно сърцато представление // byelenamilanova.wixsite.com, 19 май 2021.
  36. ↑ Народът на Вазов // nationaltheatre.bg.
  37. ↑ Народът на Вазов (Народен театър „Иван Вазов“) // ArtVibe.
  38. ↑ Бурята // Народен театър „Иван Вазов“.
  39. ↑ Бурята (Народен театър „Иван Вазов“) // ArtVibe.
  40. ↑ Фиеста // nationaltheatre.bg. Посетен на 16 ноември 2022.
  41. ↑ Фиеста (Народен театър „Иван Вазов“) // ArtVibe. Посетен на 16 ноември 2022.
  42. ↑ Хоро // nationaltheatre.bg. Посетен на 13 януари 2023.
  43. ↑ ФИЕСТА – постановка в Народен театър „Иван Вазов“ // theatre.art.bg. Посетен на 15 януари 2023.
  44. ↑ Хоро (Народен театър „Иван Вазов“) // ArtVibe. Посетен на 15 януари 2023.
  45. ↑ Русалка // nationaltheatre.bg. Посетен на 27 април 2023.
  46. ↑ Премиера на „Русалка“ в Народния театър тази вечер // bnr.bg, 22 април 2023. Посетен на 27 април 2023.
  47. ↑ noblink.bg

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Явор_Вълканов&oldid=12271620“.