Явор Конов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Явор Конов
български пианист и музикален педагог
Роден

Образование Национална музикална академия
Научна дейност
Област Изкуствознание
Образование Национална музикална академия
Работил в Югозападен университет
Нов български университет
Семейство
Съпруга Теодора Болярова-Конова
Деца Тереза (р. 2000), Андрей (р. 2007)

Уебсайт yavorkonov.alle.bg

Явор Светозаров Конов (роден 1964 г.) е български музикант, професор, автор и преводач на книги, статии и учебни пособия за музика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1983 г. завършва с медал Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София със специалност пиано, а през 1991 г. – Националната музикална академия в София със специалности „музикознание“ (полифония) и „хорово дирижиране“. През 1998 г. става доктор по изкуствознание с дисертация на тема „Първият трактат по клавесин – „Принципите на клавесина“, Дьо Сен Ламбер (Париж, Балар, 1702)“, а през 2006 г. – доктор на науките с дисертация на тема „Лексикографско и историографско наследство на Себастиан дьо Бросар (1655-1730) – духовник, музикант и ерудит“.

От началото на 1990-те години работи в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград. От 2005 г. е професор е по полифония в катедра „Музика“ на Факултета по изкуства. През 2008 г. става директор на Университетския ресурсен център за франкофонски изследвания към ЮЗУ. От декември 2010 г. преминава на работа като професор в Департамент „Музика“ на Нов български университет. Преподавал и в Софийския университет и НАТФИЗ.

Съосновател и секретар е на Музикално общество „Васил Стефанов“ (София). Заместник-главен редактор на списание „Музика. Вчера. Днес“ (София, ISSN 1310-1443) от основаването му до 2012 г.

През 1999 г. сключва брак с доц. д-р Теодора Болярова-Конова, доктор по медицина. Имат 2 деца – Тереза (2000) и Андрей (2007).

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Явор Конов е автор на повече от 200 публикации, сред които:

  • „За полифоничността“ (1995, 2/2001, 3/2003)
  • „Култура и музикално изкуство“ (1997)
  • „Идеи и подходи за естествено свирене на пиано“ (2003)

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • „Първият трактат по клавесин – „Принципите на клавесина“ на Дьо Сен Ламбер, 1702“ (1998)
  • „Себастиан дьо Бросар и неговият Речник по музика“ (2003)
  • „За Джозефо Царлино и Изкуството на контрапункта“ (2004)[1]
  • „Лексикографско, историографско и библиографско наследство на Себастиан дьо Бросар (1655–1730) – духовник, музикант и ерудит“ (2008)[2]
  • „Бросар, Себастиан дьо – Речник по музика (ІІ, 1705). Явор Конов – превод и коментари“ (2010)[3]

Анотирани преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Принципите на клавесина“ (1702) и „Нов трактат за акомпанимента на клавесин, на орган и на други инструменти“ (1707) на Дьо Сен Ламбер (1998)
  • „Практически елементи на генералбаса“ на В. А. Моцарт (1999)
  • „Изкуството на контрапункта“ (1558) на Джозефо Царлино (2003)[4]

Електронни публикации[редактиране | редактиране на кода]

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Познанията, трудовете и постиженията на проф. д.н. Конов са с най-голямо признание не само в България, но и в чужбина, вкл. от най-авторитетните институции в областта – Ателието за изследвания към Центъра за барокова музика във Версай и Факултета по музика и музикознание на Парижкия университет (Сорбоната) („превъзходен специалист“, 2009).[5]

В чест на българското издание на „Речника по музика“ на дьо Бросар, по инициатива на водещите френски музиколози, на 24 ноември 2011 г. в Библиотеката на Версай се провежда „Кръгла маса около Явор Конов“ – прецедент във френско-българските отношения.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Удостоена с наградата „Книга на годината“ на Съюза на българските композитори, секция „Музиколози“.
  2. Удостоена с наградата „Книга на годината“ на Съюза на българските композитори, секция „Музиколози“.
  3. Удостоена със Специалната награда „Книга на годината“ на СБК, секция „Музиколози“.
  4. Удостоена с наградата „Книга на годината“ на Съюза на българските композитори, секция „Музиколози“.
  5. а б „Версай отвори врати за български учен“, в. „24 часа“, год. ХХI, бр. 2 (7300), 4 януари 2012 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]