Едига

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ядига)
Едига
Armağan
— село —
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетЛозенград
Надм. височина411 m
Население810 души (2000)
Пощенски код39000
Телефонен код0288
Едига в Общомедия

Едига или Ядига (на турски: Armağan, Армаан) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград (Къркларели).

География[редактиране | редактиране на кода]

Едига се намира в южното подножие на Странджа източно от вилаетския център Лозенград (Къркларели) и северозападно от Бунархисар.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Едига е българско село в Бунархисарска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Хедие (Hédié) има 55 домакинства и 22 жители мюсюлмани и 276 жители българи.[1]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Ядига живеят 86 български екзархийски семейства (317 души) и 40 патриаршистки.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Едига са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Българското население на Едига се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Янко Иванов
Родени в Едига
  • Иван Константинов Камбуров (? – 2.4.1940), български революционер[4]
  • Янко Георгиев Иванов (? – 08.1967 г.), участник в Илинденско-Преображенското въстание

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 42-43.
  2. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 297.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
  4. Илюстрация Илинден, бр.121, стр.3