Яков Геров
| Яков Геров | |
| български юрист и политик | |
 | |
| Роден |
1851 г.
|
|---|---|
| Починал | 13 февруари 1891 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Политика | |
| Депутат | |
| УС I ВНС III ОНС V ОНС | |
Яков Геров (Яковаки ефенди) е български юрист и политик, депутат в Учредителното събрание в 1879 година, обществен деятел, член на Либералната партия.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Одрин през 1847[2][3] или 1851 година. Учи в Одринското взаимно училище. Завършва търговско училище на остров Халки, след което учителства 4 години в Одрин. След това учи в Гент. Представител е на Одринска епархия на Първия български Църковно-народен събор в Цариград. Помощник-капукехая и капукехая на българската екзархия. Със съдействието на руския посланик в Цариград граф Николай Игнатиев е назначен в Изправителния османски съд.[1]
По време на Руско-турската война в 1877 – 1878 година е преводач при полковник Николай Артамонов и помощник-началник на отделение в канцеларията на княз Владимир Черкаски.[1] След създаването на Княжество България Яков Геров е пръв председател на Русенския губернски съд (1878). Пръв председател е и на Варненския губернски апелативен съд, открит на 1 февруари 1879 година. Като такъв е делегат по право в Учредителното събрание.[4] В Събранието Геров се изказва против член 61, забраняващ робството с аргумента, че е „нещо грозно“ и го няма в конституциите на съседните държави. Геров се обявява и против предложената Горна камара Сенат, тъй като според него сблъсъците между камарата и Княза могат да бъдат решени, като се използват правомощията за налагане на вето, разпускане на събранието и отлагане на заседанията му. Така с тия оръжия монархът може сам да разреши проблема. През 1882 г. получава докторска степен по право от Университета в Лиеж. На следващата година му е отказан агреман за дипломатически агент от Високата порта. След това е адвокат в Софийската адвокатска колегия и държавен адвокат в Атина. През 1890 г. е един от защитниците на майор Коста Паница в процеса последвал заговора за държавен преврат. Близък до Драган Цанков и краен русофил[2]. Народен представител в Учредителното събрание, I ВНС, III ОНС (от София след допълнителен избор) и V ОНС (от Бяла Слатина).
Умира в София на 13 февруари 1891 година.[1][2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 166.
- ↑ а б в Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 89
- ↑ Дряновски, Борислав. Участие на варненци в учредителното народно събрание в Търново от 10 февруари - 16 април 1879 г. // Културното наследство на Варна и черноморския регион / ИЗВЕСТИЯ НА СЪЮЗА НА УЧЕНИТЕ – ВАРНА 2022. с. 46.
- ↑ 130 години от създаването на съдебната власт във Варна[неработеща препратка]