Яков Геров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Яков Геров
български юрист и политик

Роден
Починал
Политика
Депутат
УС   I ВНС   III ОНС   V ОНС   

Яков Геров (Яковаки ефенди) е български юрист и политик, депутат в Учредителното събрание в 1879 година, обществен деятел, член на Либералната партия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Одрин през 1847[2] или 1851 година. Учи в Одринското взаимно училище. Завършва търговско училище на остров Халки, след което учителства 4 години в Одрин. След това учи в Гент. Представител е на Одринска епархия на Първия български Църковно-народен събор в Цариград. Помощник-капукехая и капукехая на българската екзархия. Със съдействието на руския посланик в Цариград граф Николай Игнатиев е назначен в Изправителния османски съд.[1]

По време на Руско-турската война в 1877 – 1878 година е преводач при полковник Николай Артамонов и помощник-началник на отделение в канцеларията на княз Владимир Черкаски.[1] След създаването на Княжество България Яков Геров е пръв председател на Варненския губернски апелативен съд, открит на 1 февруари 1879 година. Като такъв е делегат по право в Учредителното събрание.[3] В Събранието Геров се изказва против член 61, забраняващ робството с аргумента, че е „нещо грозно“ и го няма в конституциите на съседните държави. Геров се обявява и против предложената Горна камара Сенат, тъй като според него сблъсъците между камарата и Княза могат да бъдат решени, като се използват правомощията за налагане на вето, разпускане на събранието и отлагане на заседанията му. Така с тия оръжия монархът може сам да разреши проблема. През 1882 г. получава докторска степен по право от Университета в Лиеж. На следващата година му е отказан агреман за дипломатически агент от Високата порта. След това е адвокат в Софийската адвокатска колегия и държавен адвокат в Атина. През 1890 г. е един от защитниците на майор Коста Паница. Народен представител в Учредителното събрание, 1 ВНС, 3 ОНС (от София след допълнителен избор) и 5 ОНС (от Бяла Слатина).

Умира в София на 13 февруари 1891 година.[1][4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив: От фонд No. 161 до фонд No. 800. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1995. с. 166.
  2. Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 89
  3. 130 години от създаването на съдебната власт във Варна
  4. Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 89