Яков Пеячевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Яков Пеячевич
Роден 1681 г.
Починал 14 юли 1738 г. (57 г.)
Професия католически духовник и учен
Националност българин
Активен период ХVIII век
Жанр енциклопедичен

Яков Пеячевич е доктор по философия и учен от началото на ХVІІІ в., духовник-йезуит.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Яков Николов Пеячевич е роден през 1681 г. в Чипровци. Негов чичо е Георги Пеячевич – един от водачите на Чипровското въстание.

Отначало учи в колежа в Лорето, Италия, а през 1706 г. постъпва в ордена на йезуитите. До 1721 г. живее в Хърватско и Унгария – в градовете Будим-Ерлау и Тирлау, а също и в Загреб, където е преподавал в университета по философия. След това се завръща в Лорето като главен изповедник на „илирийския народ“ (славяните католици в Босна, Дубровник и др.). От 1725 г. служи в базиликата „Свети Петър“ във Ватикана. [1]

В края на 1728 г. става ръководител („супериор“) на йезуитския колегиум в Осиек, Хърватско. Oт 1729 до 1731 г. e в град Фюнфкирхен. След това от 1731 до 1738 г. е ректор на католическите училища в Пожега, Загреб. След което отново работи във Фюнфкирхен.

Умира на 14 юли 1738 г. в във Фюнфкирхен (днес град Печ в Унгария).

Фамилията Пеячевичи, която е била в близко родство с Парчевичи, придобива наследствена графска титла и през ХІХ век принадлежи към първите фамилии на хърватската и словенската аристокрация. Граф Гаврил Пеячевич се кандидатирал за княз след Освобождението, но Александър Батенберг бил предпочетен. Родословието на фамилията е описано подробно от граф Юлиян Пеячевич, който го предоставя на Константин Иречек.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Яков Пеячевич е автор на труда „Тезиси по обща философия“ – „Сбито изложение на старите и нови географски сборници, или географско изложение на Европа, Азия, Африка и Америка“ (Загреб, 1714). Една значима за времето си творба по история и география на света. Особено място заема историята и географията на Балканския полуостров.[2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петър Чолов, Чипровското въстание 1688 г.
  2. Вера Мутафчиева, КРАТКА ХРОНИКА на събития от живота на българите по време на Османското владичество на Балканите-периодът на управлението на султаните до времето на Абдул Хамид І