Яко Молхов (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за генерала. За литературния критик вижте Яко Молхов.

Яко Молхов
български генерал
Роден:
?
Починал: 16 юли 2012 г.

Яко Молхов е български офицер, доцент, генерал-лейтенант.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война, а след това и във войната срещу Германия. Завършва Военното училище в София през 1948 г. като артилерист. През октомври 1948 г. е назначен за командир на курсантски артилерийски взвод в новосъздаденото Военно артилерийско училище. Освен командир е преподавател по история на българското военно изкуство в училището. От 1949 до 1954 г. учи в Артилерийската инженерна академия „Дзержински“ в Москва, която завършва с отличие. След завръщането си започва работа в командването на артилерията на Министерството на отбраната.

От октомври 1955 г. е началник на катедра „Артилерия“ във Военнотехническата академия в София. През 1960 г. е назначен за началник на катедра „Ракетни войски и артилерия“ във Военната академия в София. Две години по-късно защитава дисертация на тема „Борба с противниковите средства за ядрено нападение в настъпателната операция“ във Военната академия. Негов научен ръководител е генерал-майор Мицо Гетовски. След това изкарва едногодишен курс в Артилерийската академия в Ленинград. Бил е началник на артилерията на дивизия, и заместник-началник щаб на артилерията на армия. От 1966 г. е назначен за заместник-началник на Военно научно-техническо управление към Генералния щаб, а от 1968 г. началник на отдел МАУВ (Механизация и автоматизация управлението на войските). След това е началник на Генералния щаб по автоматизацията.

През 1972 г. Молхов е назначен за представител на Министерството на отбраната в Междуправителствената комисия на СИВ по изчислителна техника. От 1975 до 1976 г. учи във ВМЕИ изчислителна техника и програмиране. През 1979 г. като помощник-началник на Генералния щаб е повишен в звание генерал-майор. От 1983 г. е генерал-лейтенант и заместник-началник на Генералния щаб на българската армия. Остава на този пост до уволняването си през 1991 г.[1] След това е бил първи заместник-председател на Съюза на ветераните от войните. Умира на 16 юли 2012 г. в София.[2]

Публикува статии в сп. „Артилерийски преглед“, „Военен журнал“, „Армейски преглед“, „Военно-исторически сборник“, „Военна техника“, „Народна армия“, „Български воин“, „Военна мисъл“ и други. Има над 100 публикации, от които четири монографии – „От черешовото топче до ракетата“, „Средства за ядрено нападение и борбата с тях“, „История на Отечествената война на България“ и „Автоматизация на управлението на войските“.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • поручик – 1948
  • генерал-майор – 1979
  • генерал-лейтенант – 1983

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • За „История на Отечествената война на България 1944 – 1945 г.“ е награден с Димитровска награда заедно с Мито Исусов и Нинко Косашки;
  • Орден от министъра на отбраната за изграден учебен център към министерството, 1982;
  • Златна значка от Комитета за наука и технически прогрес „За високо техническо равнище“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]