Ярослав II (Владимирско-Суздалско княжество)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Ярослав II.

Ярослав II
велик княз на Владимирско-Суздалското княжество

Роден
Починал
Управление
Период1238 – 1246
ПредшественикЮрий II Всеволодович
НаследникСветослав III Всеволодович
Семейство
РодРюриковичи
БащаВсеволод III
Братя/сестриЮрий II
Светослав III
Константин
СъпругаТеодосия Мстиславна (1214)
ДецаАлександър Невски
Андрей II
Ярослав III
Василий
Ярослав II в Общомедия

Ярослав II Всеволодович (на руски: Яросла́в II Все́володович) е велик княз на Владимирско-Суздалско княжество (1238 – 1246), управлявал в първите години след подчиняването на страната на Монголската империя. Той наследява брат си Юрий II и от своя страна е наследен от по-малкия си брат Светослав III.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Ярослав е четвърти син на Всеволод III Голямото гнездо. През 1200 е изпратен от баща си да управлява Переяслав в днешна Украйна. През 1206 прави неуспешен опит да заеме трона на Галич, а след това участва в похода на баща си срещу Рязан, довел до опожаряването на града. През 1209 Всеволод прави опит да го постави на трона на Новгород, но след няколко битки с Мстислав Храбри Ярослав се отказва и се жени за дъщерята на Мстислав.

Шлемът на Ярослав II

Преди смъртта си Всеволод Голямото гнездо оставя на Ярослав Переславъл Залески. Ярослав застава на страната на брат си Юрий II в конфликта му с най-големия им брат Константин. През 1215 прави нов опит да завземе Новгород, но след победата на Константин и Мстислав в битката при река Липица е принуден да се оттегли в Переславъл.

През 1222 Ярослав успява да вземе властта в Новгород, предприема поход в Естония и обсажда столицата Коливан. През 1224 опустошава Финландия и започва християнизацията на Карелия. Следващата му цел е превземането на Псков, но гражданите на Новгород отказват да воюват срещу своите съседи. В отговор Ярослав завзема новгородския ексклав Волоколамск. През 1234 той се завръща в Новгород и малко по-късно удържа победи над литовците и тевтонците. През 1236 се премества от Новгород в Киев, като оставя сина си Александър за свой представител на север.

През 1238, след като Юрий II е убит от монголите, Ярослав става велик княз на Владимир-Суздал. Той прави опити да възстанови опустошената страна и столицата Владимир. През 1243 е извикан от Бату хан в неговата столица Сарай, където получава потвърждение на титлата си. През 1245 отново е извикан в столицата на Монголската империя Каракорум. Там той прекарва дълго време, преди да му позволят да се върне. Ярослав Всеволодович умира по обратния път към Европа, като според някои хипотези е отровен.

От третия си брак с княгиня на Рязан Ярослав има няколко сина. Най-големият, Александър Невски, управлява в Новгород и Владимир и става родоначалник на князете на Москва. Третият, Андрей, също управлява Владимир-Суздал и поставя началото на рода на князете на Нижни Новгород. Князете на Твер и Галич произлизат от по-млади синове на Ярослав.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Походы русских князей против Ордена меченосцев
  • Монголо-татарское иго
  • Фроянов И. Я. Древняя Русь IX—XIII веков. Народные движения. Княжеская и вечевая власть. М.: Русский издательский центр, 2012. С. 355 – 361
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Yaroslav II of Russia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Юрий II Всеволодович велик княз на Владимир-Суздал (1238 – 1246) Светослав III Всеволодович