209 г. пр.н.е.
| << | 3 век пр.н.е. | >> | |||||||
| |||||||||
| 00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
| 90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
| 80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
| 70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
| 60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
| 50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
| 40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
| 30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
| 20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
| 10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
209 (двеста и девета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Римската република
[редактиране | редактиране на кода]- Консули са Квинт Фабий Максим (за V път) и Квинт Фулвий Флак (за IV път). Цензори са Марк Корнелий Цетег и Публий Семпроний Тудицан.
- Дванадесет латински колонии отказват да изпратят контингенти за римската войска.[1]
- Консулът Фабий атакува и връщаТарент под римски контрол. Командирът на картагенския гарнизон Карталон е убит, докато опитва да се предаде на Фабий.[1][2]
- Хирпини и луканите изоставят Ханибал и преминават на страната на Рим като избягват наказание от римляните заради първоначалното им предателстео.[2]
В Испания
[редактиране | редактиране на кода]- Публий Сципион превзема Нови Картаген.[1]
В Азия
[редактиране | редактиране на кода]- Антиох III навлиза с армията си в Медия и окупира Екбатана, след което атакува партското царство и побеждава неговия владетел Аршак II, който е принуден да се признае за васал на селевкидския цар.[3]
- Маодун става шанюй на хунну.
Починали
[редактиране | редактиране на кода]- Карталон, картагенски впеначалник
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в „The Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 b.c.“, Cambridge University Press, 1989. стр. 527
- ↑ а б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 111
- ↑ Hamma F. Mirwaisi. „Return of the Medes: An Analysis of Iranian History“, Wheatmark, Inc., 2010. стр. 140