95 Ха-Го

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
95 „Ha-Go“
Japanese type 95 3.jpg
Тактико-технически данни
История на производство и служба
Опитен образец 1933 г.
На въоръжение 1939 – 1945 - до днес
На въоръжение в Япония
Габаритни характеристики
Тегло 7,4 t
Дължина 4,38 m
Ширина 2,06 m
Височина 2,18 m
Основно въоръжение 37 мм. оръдие Тип 94
Допълнително въоръжение

Картечница 6.5 мм. „MG“ Тип 91

или 2 картечници 7.7 мм „MG“ отстрани на купола
Технически данни
Силова установка Мицубиши NVD 6120 дизелов, с въздушно охлаждане
120 к.с. (89 kW)
Окачване „Bell crank“
Макс. скорост 45 km/h (по шосе)
26 km/h (прес. терен)
Запас от ход 250  km (по шосе)
Ширина на ров н.д. m
Вертикално препятствие н.д. m
Екипаж 3 души1
95 „Ha-Go“ в Общомедия

95 „Ha-Go“ (в превод: трети модел) е японски лек танк, използван от Японската имперска армия по време на Втората световна война.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1933 г. започва разработката на нов лек танк. Изискванията на военните към новата машина са да може да води бой съвместно с пехотата, кавалерията и със средни танкове, като при това има висока скорост. След около година компанията „Мицубиши“ създава първият прототип. Изпитанията на новата машина са проведени през лятото на 1934 г. Машината е одобрена и приета на въоръжение, като получава обозначението „95“ („2595“). Танкът получава няколко различни обозначения – „Ха-Го“, „Ке-Го“ (в превод: лек танк) и „Мицубиши 95“.

Въпреки, че танкът е приет на въоръжение, в периода 1935 – 1938 г. са пускани само малки серии. Масовото производство започва през 1938 г. в заводите на „Мицубиши“. Танкът е произвеждан и от други японски компаниия – „Ниигата“, „Кобе Сейкошо“, „Дова Дзидоша“ и „Кокура“.

Лекият танк 95 „Ха-Го“ е най-масово произвежданият японски танк. До 1943 г. са произведени 1161 машини.

Техническо описание[редактиране | редактиране на кода]

Унищожен танк 95
Унищожен танк 95 „Ha-Go“

Лекият танк „Ха-Го“ има компоновка традиционна за немското танкостроение – двигателят е разположен в кърмата на корпуса, трансмисията в предната му част, а отделението за управление и бойното отделение са обединени в едно.

Корпусът на машината е направен от отделни бронелистове, скрепени чрез нитоване. Обемът на бойното отделение е увеличен за сметка на нишите над веригите. Люкът на механик-водача е снабден с прорез за наблюдение. Подобни прорези са изрязани и встрани от него. По бордовете на корпуса са изрязани отвори за стрелба с личното оръжие, които се закриват със специални бронирани капаци. Отвътре бойното отделение е тапицирано с азбестова вата за защита от броневите осколки и удари в корпуса.

Куполата е цилиндрична, едноместна. Направена е от отделни бронелистове скрепени по между си чрез нитоване. Задната част на куполата се спуска полегато надолу до корпуса, като по този начин прикрива вентилационните отверстия. В тавана ѝ е монтиран кръгъл двустранен люк, а от двете ѝ страни са изрязани отвори за стрелба с личното оръжие. Отворите за закриват със специални бронирани капаци.

Мястото на механик-водача е разположено отдясно, а на стрелеца вляво. Мястото на командира на танка е в куполата.

Въоръжението се състои от 37 мм оръдие „94“, с дължина на тялото 37 калибър. Оръдието е монтирано в маска, която позволява движението му във вертикалната и хоризонталната плоскост. В маската на оръдието от дясно е монтирана сдвоена с него 6,5 мм картечница „91“. Втората 6,5 мм картечница „91“ е монтирана в едва издаваща се напред купола, която се намира в лявата част на корпуса, под куполата.

Заловен на остров Гуам японски „95 Ha-Go“, от американската армия

През 1938 г. танкът е превъоръжен с 37 мм оръдие „97“ и 7,7 мм картечница „97“.

Двутактовият дизелов двигател е монтиран в кърмата на корпуса по протежение на десния борд. В ляво от него са монтирани горивните и маслените резервоари. Двигателното движение се предава на трансмисията в носа на корпуса посредством карданен вал, минаващ по надлъжната ос на корпуса. Изпускателниата тръба на двигателя е снабдена със заглушител и е монтирана в десния борд. Достъпът до двигателя се осъществява през люк в десния борд. На него са монтирани жалюзи за охлаждане. За обслужването на бордовите фрикциони и предавки в предната част на корпуса (челният бронелист) са монтирани два малки люка.

Танкът е снабден с вътрешна система за връзка, състояща се от разговорна тръба. Външната връзка се осъществява с помощта на флагчета.

Бойно използване[редактиране | редактиране на кода]

През 1935 г. лекият танк 95 „Ха-Го“ участва в учения, в района на Голям Хинган, Манчжурия. За първи път танкът участва в боевете срещу китайската армия. През лятото на 1939 г. участва в сраженията със съветските войски пр Халхин Гол.

Участието в бойни действия показва някои слабости на машината – слаба бронезащита, голямо мъртво пространство при стрелба, малко наблюдателно поле.