Направо към съдържанието

Еленови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Cervidae)
Еленови
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
разред:Чифтокопитни (Artiodactyla)
семейство:Еленови (Cervidae)
Научно наименование
Goldfuss, 1820
Разпространение
Еленови в Общомедия
[ редактиране ]

Еленовите (Cervidae), наричани още Плътнороги, са семейство тревопасни бозайници от разред Чифтокопитни (Artiodactyla). Мъжките при някои видове достигат тегло над половин тон. Характерни за семейството са рогата при мъжките (рядко и при женските, но по-малки). Повечето видове имат силно изразен полов диморфизъм, като мъжките се отличават с по-големите си размери и рогата си.

В България се срещат три вида принадлежащи към различни родове:

Два от тях, сърната и благородният елен са традиционни и с местен произход, а третият – еленът лопатар е внесен и успешно аклиматизиран за ловни цели. Еленът лопатар е изчезнал от българските земи преди около десет века, и едва в началото на миналия век започва аклиматизацията му.

Повечето видове са полигамни. При тези видове по време на размножителния период по-силните мъжкари имат собствен харем, който защитават от съперниците си.

Допълнителни сведения

[редактиране | редактиране на кода]

Много от видовете са ценен ловен обект. Срещащите се в България три вида от семейството: сърна, благороден елен и елен лопатар са обичаен ловен обект, за който се полагат систематични грижи. Сърната е широко разпространена в почти всички видове местности. Делят се на 4 подсемейства.

Към 2012 г. в България има над 21 000 благородни елена, 6500 лопатара и 87 700 сърни.[1]

  1. БТА. Нетипични видове птици наблюдавани край София // Вести.бг. Посетен на 28 май 2012.
  2. а б Pitraa, Fickela, Meijaard, Groves. Evolution and phylogeny of old world deer // Molecular Phylogenetics and Evolution 33. 2004`. DOI:10.1016/j.ympev.2004.07.013. с. 880 – 895.
  3. Duarte, J. M. B., González, S. and Maldonado, J. E. The surprising evolutionary history of South American deer // Molecular Phylogenetics and Evolution 49 (1). 2008. DOI:10.1016/j.ympev.2008.07.009. с. 17 – 22. Архивиран от оригинала на 2012-02-09. Посетен на 2013-07-12.