De Lorean DMC-12

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
De Lorean DMC-12
Delorean DMC-12 side.jpg
Други имена DMC
Производител DeLorean Motor Company
Модел DMC-12
Произвеждан 1981-1982
Фирма собственик Стивън Уайн
Дизайнер Джорджето Джуджаро
Характеристика
Клас спортен автомобил
Купе спортно, 2 врати
Двигател 2 849 cm³
PRV ZMJ-159 V6
Мощност 150 к.с. (Европа)
130 к.с. (САЩ)
Задвижване задно
Скоростна кутия 5 степенна ръчна
3 степенна автоматична
Дължина 4 216 mm
Ширина 1 857 mm
Височина 1 140 mm (затворени врати)
1 961 mm (отворени врати)
Тегло 1 230 kg

De Lorean DMC-12 е спортен автомобил, първоначално произвеждан в Dunmurry, предградие западно от Белфаст, Северна Ирландия от конструктора Джон Делориън и неговата компания DeLorean Motor Company, специално за американския пазар, в периода 1981-1982 г.

Колата е създадена от известният италиански дизайнер Джорджето Джуджаро.

DeLorean е единственият модел, произвеждан от компанията, която планира първоначално да произведе 30 000 автомобила, но в крайна сметка са произведени само 9 000 броя[1], преди да изпадне в криза поради кризата на автомобилния пазар в САЩ, който в тези години търпи най-големия си спад от 1930 г. насам.

DMC-12 има аеродинамичен профил, разполага с врати, които се отварят като крила (познати и като тип „чайка“), изработена е от полирани панели от неръждаема стомана (небоядисани) и детайли от фибростъкло.

Модифицирана версия на колата става „икона“ в средата на 80-те години на ХХ век, след появата си като „Машина на времето“ в трилогията „Завръщане в бъдещето“ на режисьора Робърт Земекис, който филм се превръща в тотален хит на киноекраните, донасяйки над 1,5 милиарда долара приходи[2].

Първият прототип се появява още през март 1976 г., но производството му официално започва през 1981 г. (първата DMC-12 излиза от производствената линия на 21 януари с.г.) По време на производството няколко от характеристиките на колата търпят променени, като например вида на предния капак, джантите и интериора. Въпреки промените производството е спряно в края на 1982 г.

Въпреки че са изминали 30 години от започването на производството, смята се, че днес все още има около 6500 броя DeLorean по света (най-вече в САЩ)[3].

Американският предприемач от щата Тексас Стивън Уайн създава отделно дружество през 1995 г. под името „DeLorean Motor Company“ и скоро след това придобива търговската марка, позната със стилизираното „DMC“ лого, както и останалите по опис части на фирмата основател. Компанията се намира в предградията на град Хъмбъл, Тексас, като произвежда резервни части и оригинално оборудване (OEM), възпроизвежда части „по поръчка“, използвайки съществуващите идентификационен номер на превозното средство (VIN) плочки, но технически няма произведени „нови“ DeLorean, само се възстановяват оригинални автомобили[4].

История[редактиране | редактиране на кода]

DeLorean DMC-12 със затворени врати
DeLorean DMC-12 с отворени криловидни врати

Първият прототип на DeLorean DMC-12 е завършен през месец октомври 1976 г. от Уилям Т. Колинс, главен инженер и дизайнер (бивш главен инженер на автомобилната компания Pontiac). Първоначално колата е планирано да бъде захранвана с ротационен двигател (наричан още ванкелов двигател) от Citroën (Comotor NSU Wankel), монтиран отзад. Изборът на двигател е преразгледано, когато е спряно производството на двигателите Comotor. В крайна сметка е избран френско-шведският атмосферен V6 агрегат с директно впръскване (разработен от Peugeot – Renault – Volvo). Също така е променено позиционирането на двигателя, като е изместен от задно в средноразположен.

Шасито е било планирано да бъде произвеждано по новата и неизпитана дотогава производствена технология, позната като Elastic Reservoir Moulding (ERM), което щяло да олекоти колата значително, което, освен че ще придаде допълнителна динамика на автомобила, се предполага, че ще намали и производствените разходи. В крайна сметка е установява, че тази нова технология (за която DeLorean закупуват патентните права), е неподходяща.

Тези и други промени в първоначалната концепция на автомобила довеждат до значителен натиск върху производствения график. Освен това се счита, че цялата кола изисква почти пълен реинженеринг, за което се обръщат към светилото в автомобилостроенето в тези години – Колин Чапман, основател и собственик на Lotos. Чапман заменя по-голямата част на недоказаните материали и производствени технологии с такива от Lotos. Оригиналният дизайн на Джорджето Джуджаро е оставен непокътнат, както и отличителните външни панели от неръждаема стомана и криловидните врати.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. DeLorean Motor Company FAQ's. // Delorean.com. Посетен на May 4, 2009.
  2. LA Times story- For the DeLorean, it's back to the present – retrieved July 29, 2007. // Los Angeles Times. July 28, 2007. Посетен на December 4, 2010.
  3. New build cars. // DeLorean Motor Company. Посетен на May 26, 2010.
  4. New build cars. // DeLorean Motor Company. Посетен на May 26, 2010.