Направо към съдържанието

Фиър Фактъри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Fear Factory)
Fear Factory
Информация
ОтЛос Анджелис, САЩ
Стилтраш метъл, индъстриъл, груув метъл
Активностот 1989 г.
Уебсайтwww.fearfactory.com
ЧленовеBurton C. Bell, Christian Olde Wolbers, Byron Stroud, Raymond Herrera
Бивши членовеDino Cazares, Andrew Shives, Dave Gibney, Andy Romero
Fear Factory в Общомедия

„Фиър Фактъри“ (на английски: Fear Factory – „Страхова фабрика“) е метъл група от Лос Анджелис, щата Калифорния, САЩ.

Създадена през 1989 г.,групата има 7 студийни албума, както и набор от сингли и ремикси. По време на кариерата си са известни като едни от пионерите при комбинацията на стиловете дет метъл, груув метъл, траш метъл и индъстриъл. Полученият резултат се оказва много влиятелен за метъл сцената в средата на 90-те години и след това. Известни са също така с използването на елементи от научната фантастика в песните от албумите си. Техният последен албум Transgression е описван повече като експериментален, съдържайки елементи от поп музиката и прогресив метъла.

Разпадат се през март 2002 г., което е последвано от полемика между членовете на групата, но по-късно същата година се събират без основател и Dino Cazares, като басист става Byron Stroud, а бившият басист Christian Olde Wolbers поема ритъм и соло партиите.

Групата участва на три Озфеста, а също и на откриването на Gigantour. Песни и албуми присъстват в следните класации: US Mainstream Rock Top 40, Billboard Top 40, 100 and 200. До 2001 година са изнесли 2000 концерта и продали над 1 милион копия от албумите си само в САЩ.

Ранни години (1989 – 1990)

[редактиране | редактиране на кода]

Fear Factory са създадени от китариста Dino Cazares и барабаниста Raymond Herrera в Лос Анджелис, Калифорния през 1989 г. Тяхното пълно окомплектоване завършва с прибавянето на вокалиста Burton C. Bell (ex-Hate Face), според слуховете вербуван от впечатления Cazares, след като го чува да пее New Year's Day на U2 под душ в обща баня. Cazares също свири и на бас китарата в тази ранна версия на групата.

Започват под името Ulceration, очевидно взето без основателна причина, мислейки просто, че това е „готино име“ за група. През 1990 г. избират Fear Factory. Новото име отразява най-точно техния нов дет метъл звук, повлиян от британския индъстриъл, industrial music и grindcore, но същевременно и придържайки се консервативно към корените на extreme metal, аспект от тяхната музика, който привлича по-широк кръг публика.

Най-ранните демо записи на групата силно напомнят Napalm Death и Godflesh, откровено повлияло групата към grindcore, механична бруталност, мрачност и краен вокален стил. Демо записите са забележителни с интегрирането на тези стилове към дет метъл звука и от новаторското съчетание във вокалите на Burton C. Bell на екстремен дет рев и изчистено пеене в една и съща песен, което ще се окаже показателен и влияещ елемент в звученето на групата през цялата им кариера. Използването на „рев“ и „гърлено пеене“ комбинирано с изчистени вокали по-късно ще се окаже определящо за нео метъла и новите метъл жанрове. Много вокалисти от сегашната метъл сцена използват два или повече метода на пеене. През 1990 г. групата участва с две песни в компилацията „L.A. Death Metal Compilation“. Те изнасят първият си концерт на 31 октомври, сряда, 1990 г.

През 1991 г. Fear Factory продължават да записват серия парчета за да оформят техния дебютен албум с тогава неизвестният продуцент Ross Robinson в звукозаписното студио Blackie Lawless. Песните така и не виждат бял свят. Поради неблагоприятни клаузи в договорите им издаването на албума се отлага.

Те запазват правата върху песните си, повечето от които презаписват с продуцента Colin Richardson, за да ги включат в своя официален дебютен албум Soul Of A New Machine, издаден през 1992 г. Междувременно Ross Robinson се сдобива с правата на записите, които използва за да рекламира себе си, ползвайки се с голям успех по време на nü metal експлозията през втората половина на 90-те години, като работи с групи като Korn, Limp Bizkit и Slipknot, които имат малко общо с Fear Factory от 1991 г. Албумът е издаден от Roadrunner Records през 2002 г. под заглавието Concrete по време на разцеплението в групата без съгласието на всичките и членове, като част от договорните им задължения.

Мнението на феновете обаче е разделено върху това дали продукцията на Ross Robinson улавя най-точно сложния звук на групата, наблягайки върху директната бруталност и типичния за Робинсън обособен барабанен звук. „Тайният албум“ се превръща в ценен документ за ранните Fear Factory и може да се разглежда като мост между ранните демо записи и официалния дебют Soul Of A New Machine, а също така и като отпечатък в по-късните им материали и b-sides.

Въз основа на записите в Concrete, Макс Кавалера ги препоръчва на звукозаписната компания Roadrunner Records, която им предлага договор. Но с подписването започват полемики основани върху лошото третиране на групата от компанията особено в периода на тяхното разделение през 2002 г. Това е отразено и в текста на Burton C. Bell, в песента „Slave Labor“ (робски труд)-първата песен от албума от 2004 г. „Archetype“, а той от своя страна първи след събирането на групата – като не пестят думи относно чувствата си свързани със случая.

Soul of a New Machine (1992 – 1994)

[редактиране | редактиране на кода]

Албумът е записан и продуциран от Colin Richardson и издаден през 1992 г.Soul of a New Machine е първото излизане на групата на широката музикална сцена и е определен като революционен със своя индъстриъл дет метъл звук, комбинирайки мелодичните и твърди вокали на Bell, наподобяващия дръм машина звук на Herrera, интегрираните индъстриъл семпли и острите, ритмични дет метъл рифове на Dino Cazares.

Поради ексремността на своята природа албумът няма комерсиален успех, но дори и днес се смята за култов въпреки че е далеч от полулярността на по-късните им и достъпни като звук неща. Действително групата все повече се отдалечава от дет метъл звученето с всяка своя следваща работа и албумът Soul of a New Machine може да се разглежда като последен опит, който лежи стриктно в дет метъл лагера.

Групата прибавя кейбордистът Reynor Diego и започва турне в щатите с Biohazard, Sepultura и Sick Of It All и турне в Европа с Brutal Truth, после Cannibal Corpse, Cathedral и Sleep. Следващата година те наемат Rhys Fulber от Front Line Assembly да ремиксира няколко песни от албума, демонстрирайки желанието на групата да експериментира с музиката. Резултатът е издаден под името Fear Is the Mindkiller EP през 1993 и притежава техно/индъстриал облик (Roadrunner Records преиздава двата албума Soul of a New Machine и Fear is the Mindkiller заедно през 2004).

През 1994 към групата като басист се присъединява Christian Olde Wolbers (белгиец), който е препоръчан от Evan Seinfeld от Biohazard. Въпреки че Christian се присъединява и неговото присъствие има ефект, поради притискащия ги краен срок за запис на новия албум и постоянното изменение на китарните партии от страна на Cazares, той не успява да запише бас партиите на всичките си песни.

Fear Factory издават своя втори албум Demanufacture през 1995 г.като постепенно заменят бруталният си звук с индъстриъл метъл звучене, характерно със смесването на траш/индъстриъл метал китарни рифове, спиращи пулса барабани, „рев“ вокали (все така агресивни), които се редуват с мелодично пеене и мощен бас.

Продуцирането на албума е също така по-изпипано и прецизно, а интегрирането на „атмосферни“ кийборди и индъстриъл нюанси върху музикалните умения на Cazares и Herrera придават неповторим звук на песните-хладни и машиноподобни, като придава на музиката им футуристично чувство описван от някои критици като ‘cyber-metal’. Много от феновете считат влиянието на Rhys Fulber като неделима част от измерението на техния звук.

Demanufacture като цяло е считан за най-показателната им работа и получава одобрението на критиците, като е награден с максимума 5 в класацията на рок списанието Kerrang, UK. Албумът се оказва успешен, докато Soul of a New Machine изпада почти навсякъде в класациите, Demanufacture достига до топ 10 на Billboard Heatseekers класацията и е заснет клип към песента „Replica“. Песента „Zero Signal“ е включена в саундтрака на филма Mortal Kombat през 1995 г. Инструментална версия на песента Demanufacture е използвана във видеоиграта Carmageddon за РС.

Fear Factory прекарват следващите няколко години на турне с групи като Black Sabbath, Megadeth и Iron Maiden и участват на Озфест през 1996 и 1997 г. По онова време е забелязана тяхна фланелка във видеото Counterfeit на Limp Bizkit.

  • Fear Is the Mindkiller – 1993
  • Remanufacture – 20 май 1997
  • Cars – 31 август 1999
  • Linchpin – 2 април 2002
  • Bite The Hand That Bleeds: And Related Archetypal – 16 ноември 2004
  • 15 Years Of Fear Tour (промоционален) – 2006
  • Digital Connectivity – 18 декември 2001
  • Hatefiles – 8 април 2003
  • The Best Of Fear Factory – 12 септември 2006