Сръчен човек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Homo habilis)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сръчен човек
Homo habilis.JPG
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Примати (Primates)
семейство:Човекоподобни (Hominidae)
род:Хора (Homo)
вид:Сръчен човек (†H. habilis)
Научно наименование
Обхват на вкаменелости
Сръчен човек в Общомедия
редактиране

Сръчният човек (Homo habilis) е изчезнал вид от род Човек, живял преди приблизително 2,5 до 1,8 милиона години.[1] Наред с Homo rudolfensis, той е смятан за един от най-старите видове в род Homo. Предполага се, че произлиза от вид австралопитеци, но прекият му предшественик може и да е Homo rudolfensis.

Фосилни останки от Homo habilis са намерени заедно с каменни оръдия. Няма данни за използване на огън от Homo habilis.[2]

Homo habilis е много подобен до австралопитеците, но лицето му е било по-малко издадено от това на Australopithecus africanus. Мъжките индивиди са били с тегло около 45 кг. Формата на мозъка е подобна повече до тази на човека. Противопоставянето на палеца на останалите пръсти е осигурявало по-мощно захващане и по-точно боравене със сечивата. Издатината на Broca, която е основна за говора, е видима при мозъчна отливка и предполага възможна способност за рудиментарен говор.[2]

При Homo habilis може да се допусне възможността за артикулация в стремежа за изразяване. Намалените кучешки зъби предполагат, че Homo habilis е бил всеяден, но не толкова ловец, колкото мършояд. Homo habilis се характеризира с определен сексуален диформизъм, което включва важни морфологични разлики между мъжки и женски индивиди. Homo habilis е имал по-висок ръст от австралопитеците и по-голям обем на черепната кутия, което означава и по-голям мозък. Стратегиите им за преживяване са били плодове, корени, ядки, които те са намирали естествено в диво състояние. По всяка вероятност са се придвижвали на групи, чиято големина е зависела от достъпността на хранителните ресурси и евентуалните опасности. Останки от този вид са намерени заедно с животински кости и най-примитивни каменни сечива на различни места в Африка. Homo habilis по всяка вероятност е ловувал дивеч, а също така е изсмуквал костния мозък.[2]

Най-древните сечива са открити в находището Gona, Етиопия и са датирани на 2,6 – 2,55 млн. години. Последните са открити заедно с костни останки от два вида австралопитеци – Australopithecus garhi, Australopithecus aethiopicus, а така също и останки от рода Homo, вероятно Homo habilis.[2]

Homo habilis се е появил на територията на Африка преди повече от 2 млн. години, което поставя въпросът кой пръв е използвал сечива – последните австралопитеци или първите хора. Но докато по отношение на оръдията за австралопитеките може само да се предполага, че те са използвали сечива спорадично, то човекът е този, който никога не се е разделил с тях. В продължение на повече от 2 милиона години човекът извървява своя път от каменните сечива до космическите кораби. Сечивата са неотменима част от неговата култура – или това, което отличава човекът от всички останали видове.[2]

Подобен проблем възниква и след откритията в Олдувайската клисура, където са намерени каменни сечива, използвани при дейности, като стриване, разтрошаване, рязане, стъргане. Тези каменни оръдия са асоциирани с Homo habilis (въпреки че те биха могли да бъдат свързани с един от видовете австралопитеци – Australopithecus robustus). Тези сечива са известни с термина „Oldowan“, поради това, че са открити в Olduvai клисура и се отнасят към т.нар. Олдувайска индустрия. Това са едностранно обработени сечива – т.нар chopper и двустранно обработени или chopping, които се появяват към периода 2,5 – 2,4 млн. години и се свързват с първия човешки вид – Хомо хабилис. Датирането на сечивата, изпреварва намерените дотогава костни останки от Хомо хабилис.[2]

Habilis е срещан в различни форми – сравнително много за един-единствен вид. Най-добре запазеният череп, известен в науката като Homo rudolfensis (фосил ER 1470), се отнася към Homo habilis. KNM-ER 1470, Homo habilis (или Homo rudolfensis) е открит от Бернадр Нгенео през 1972 г. в Коби Фора, Кения. Възрастта е определена на 1.9 милиона години, черепът е с обем 750 куб.см.[2]

В пещерата Wonderwerk Cave, Южна Африка са открити каменни сечива на 2 млн. години, вероятно дело на Homo habilis.[2]

Таксономия[редактиране | редактиране на кода]

Австралопитек (Australopithecus)
Сръчен човек (H. habilis)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Хомо хабилис. // nauchensviat.eu. Посетен на 16 февруари 2020. (на български)
  2. а б в г д е ж з „ГЛАВА ІІІ. Homo habilis“. // nbu.bg. Посетен на 16 февруари 2020. (на български)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Праистория“         Портал „Праистория          Портал „Африка“         Портал „Африка