Трети украински фронт

Трети украински фронт (на украински: Третій Український фронт) е фронт на Червената армия по време на Втората световна война.

Създаден е на 20 октомври 1943 г. на основата на заповед на Ставката от 16 октомври 1943 г. чрез преименуване на Югоизточния фронт. Състои се от 1-ва гвардейска армия, 8-а гвардейска армия, 6-а, 12-а и 46-а армии и 17-а въздушна армия. По-късно включва 5-а ударна, 4-та и 9-а гвардейски армии, 26-а, 27-а, 28-а, 37-а, петдесет и седма армия, Шеста гвардейска танкова армия и първа българска армия, втора българска армия и четвърта българска армия. Дунавската флотилия също е назначена към оперативния контрол на фронта. Това включва и 83-та морска пехотна бригада.

Запорожка и Днепропетровска офанзивни операции[редактиране | редактиране на кода]

В първата половина на октомври 1943 г. Югоизточният фронт (Трети украински фронт от 20 октомври) командван от армейски генерал Родион Малиновски получава задачата да атакува немската Линия „Пантер – Вотан“ и по-късно обезопасява левия бряг на Днепър на линията Изюм-Днепропетровск по време на Битката при Днепър. Първият опит да се установи предмостие не успява. Три пехотни армии: 8-а гвардейска армия, 3-та гвардейска армия и 12-а армия и два корпуса 1-ви гвардейски механизиран корпус и 23-ти танков корпус със 17-а въздушна армия, която осигурява въздушната подкрепа са използвани за новата атака.

На 10 октомври 1943 г. Осма гвардейска армия под командването на Василий Чуйков започва атаката, а танковия корпус се включва на 13 октомври. Дванадесета армия атакува от север, а 3-та гвардейска армия от юг от Запорожието. Германците отстъпват от Запорожието, унищожавайки релсов мост над Днепъл зад себе си.^[1]

На 23 октомври Малиновски, който иска да превземе Днепропетровск и да приклещи 1-ва танкова армия в източната част на завоя на река Днепър, вкарва новопристигналата 46-а армия в битката. Заедно с осма гвардейска армия двете армии се опитват да приклещят немските сили на западния бряг на Днепър между Днепропетровск и Днепроджерзинск, мястото на Днепърската водноелектрическа централа. Частите на 46-а армия се опитват да стигнат до централата навреме, за да предотвратят разрушаването на язовира от оттеглящите се немски войски. На 25 октомври Днепропетровск е превзет, но някои от съоръженията на язовира са частично унищожени.^[2]

По същото време Втори украински фронт под командването на Иван Конев атакува към Кривой рог от север със седма гвардейска армия, но първа танкова армия на Вермахта е спасена за момента, тъй като нападението на Конев над Кривой рог е спряно при река Ингулец на север от Херсон.^[3] Николай Ватутин, командващият Първи украински фронт, разположен на север от Полтава, изпраща пета гвардейска танкова армия, която прониква северно от Кривой рог и е задържана само от упоритата съпротива на немските защитници и дължината на логистичната опашка. Двете операции позволяват на двата фронта да създадат единично предмостие при Кременчук-Днепропетровск, което се разширява към Запорожието поради пробива на линията Вотан от Южния фронт.

По-късно части на шеста армия завземат предмостия южно от Запорожието и до края на декември заедно с Втори украински фронт задържат Днепърската главна стратегическа твърдина.

След освобождаването на десния бряг на Украйна войските на Трети украински фронт в сътрудничество с тези на Четвърти украински фронт провеждат Никополско-Криворожката настъпателна операция през 1944 г. и завземат района Ингулец, където през март-април започват атака по посока на региона Николаев-Одеса. След като провежда Березнеговато-Снигиревската операция фронта разчита само на себе си за атака на Одеса.

Преди Одеската офанзива Трети украински фронт получава значителни подкрепления. След това вече се състои от 7 армии: 5-а ударна армия, 6-а армия, 8-а гвардейска армия, 28-а армия, 37-а армия, 46-а армия и 57-а армия. Малиновски също така сформира кавалерийско-механизирана група, състояща се от четвърти гвардейски кавалерийски корпус и 4-ти механизиран корпус под командването на генерал-лейтенант Плиев. Целта е порт Николаев и голямото черноморско пристанище Одеса.

Атаката започва на 6 март 1944 г., когато съветските войски форсират реките Ингулец, Висун и Ингул. Те помагат на Черноморския флот в завършването на освобождаването на южна Украйна. Освен това се освобождава голяма част от Молдовската ССР и се превземат части от десния бряг на Днестър, включително предмостието Кицкански.

Бойни действия в района на Балканите, Унгария и Австрия (1944 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

През август 1944 г. Трети украински фронт участва във Втората яшко-кишиневска операция, която води до освобождаването на цялата Молдовска ССР, а Румъния обявява война на Германия.

На 8 септември съветските войски влизат в България. На следващия ден в страната е осъществен преврат, който довежда на власт Отечествения фронт, а страната обявява война на Германия. От 28 септември до 20 октомври 1944 г. Трети украински фронт в сътрудничество с Югославската народна освободителна армия и с помощта на българската армия провежда Белградската операция, в резултат на което са освободени Белград и по-голямата част от Сърбия.

От октомври 1944 до февруари 1945 г. частите на Трети украински фронт участват в Битката за Будапеща заедно с 46-а армия. Неговите войски пресичат Дунава и установяват предмостие на десния бряг на реката. През януари 1945 г. отблъскват контраатаки на германците, които се опитват да освободят обсадените си части в Будапеща, а през март участват s 57-а армия и Първа българска армия в Балатонската операция, контраофанзива, която разбива немските войски в района на езерото Балатон както и в проведените от Първа българска армия командвана от генерал Владимир Стойчев действаща в състава на Трети фронт като негов съюзник Дравска операция от 6 до 19 март 1945 г. и Мурска операция от 29 март до 14 април 1945 г. Успешното завършване на тази битка прави възможно началото на Виенската операция която почва още на 16 март заедно с Втори украински фронт, който служи като ляво крило. След това силите на фронтовете и сражаващата се с тях съюзна българска армия завършват овладяването на Унгария и изгонват немските войски в източните части на Австрия, като Първа българска армия завзема Каринтия където се среща с 3 та британска армия, а съветските Трети фронт и Втори фронт завземат столицата ѝ Виена.

На 15 юни 1945 г. на основата на директива на Ставката от 29 май 1945 г. фронтът се разпуска и реорганизира като Южна група на войските. Двадесет и шеста армия е обединена с 37-а армия в това ново съединение. През юли е издадена и заповед за изтегляне на Първа българска армия и Съветските войски.

Командване[редактиране | редактиране на кода]

Командващи войските^[4]:

армейски генерал Родион Малиновски (20 октомври 1943 – 15 май 1944);
армейски генерал (маршал от 12 септември 1944 г.) Фьодор Толбухин (15 май 1944 – 15 юни 1945).

Членове на Военния съвет:

генерал-лейтенант, (генерал-полковник от 12 септември 1944 г.) Алексей Желтов (15 май 1944 – 15 юни 1945).
генерал-майор от интенданската служба (генерал-лейтенант от интендантската служба от 18 април 1945 г.) Владимир Лайок (15 май 1944 – 15 юни 1945).

Началници на щаба:

генерал-лейтенант Феодосий Корженевич (октомври 1943 – май 1944);
генерал-лейтенант, (генерал-полковник от май 1944 г.) Сергей Бирюзов (май – октомври 1944);
генерал-лейтенант, (генерал-полковник от април 1945 г.) Семьон Иванов (октомври 1944 – до края на войната).

Командващи съюзнически войски действували съвместно в бойните действия с Трети Украински фронт[редактиране | редактиране на кода]

генерал-лейтенант Владимир Стойчев – командващ Първа българска армия, от 1 декември 1944 до 15 август 1945 г
генерал Коста Над – командващ Трета югославска армия, 1945 г.
генерал Милан Заич – помощник-командир на Трета югославска армия, 1945 г.