JVC
| JVC Victor Company of Japan, Limited 日本ビクター株式会社 | |
 | |
| Тип | публична компания |
|---|---|
| Търгувана като | |
| Основаване | 13 септември 1927 |
| Седалище |  Япония: Йокохама |
| Служители | 34,5 хил. души (2005 г.) |
| Продукти | Видеокамери, автомобилна електроника, телевизори, проектори и аудиопродукция |
| Продукция | машиностроене |
| Годишни приходи | 840 млрд. йени (към 31 март 2005 г.) |
| Уебсайт | https://www.jvckenwood.com/jp.html |
| JVC в Общомедия | |
JVC (Japan Victor Company Ltd.) (яп. 日本ビクター株式会社, Nihon Bikutā kabushiki gaisha) е японска компания, основана през 1927 г., занимаваща се с производство на битова, аудио и видео техника, софтуер и медийни продукти. Тя става известна в средата на 50-те години на миналия век, когато пуска първия масово произвеждан телевизор на японския пазар. През 1976 г. тя разработва форма̀та за видеозапис VHS. Седалището ѝ е в Йокохама. Общата численост на персонала е 34,5 хиляди души (2005 г.). Приходите през фискалната 2004 – 2005 година са 840 милиарда йени.
През 2008 г. се обединява се с Kenwood Corporation, за да формира JVCKENWOOD Corp. Към 2017 г. повече от половината от приходите на обединената компания идват от автомобилна електроника, броят на служителите е 17,8 хиляди души.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Компанията, наречена Victor Company of Japan (по-късно съкратено до JVC), е основана през 1927 г. и първоначално е японското подразделение на американската Victor Talking Machine Company. Първите продукти на JVC са радиокомпоненти и електроннолъчеви тръби.
Компанията се управлява от американския мениджър Бен Гарднър, продуктите се изнасят в САЩ, което е от полза както за американците, които по този начин намаляват разходите си, така и за японската страна, която успява да предложи на служителите си доста високи заплати, което довежда до създаването на екип от най-квалифицирани специалисти.
През 1930 г. започва производството на грамофони и грамофонни плочи в производствена база, построена в Йокохама. Продуктите са търсени, и компанията, реализирайки значителни печалби, се разраства бързо. През 1932 г. стартира първото производство на радиоприемници, а към 1937 г. е завършено създаването на собствен модел суперхетеродинен радиоприемник. Компанията провежда обширни изследвания в областта на радиото и телекомуникациите, което ѝ позволява да създаде първия модел телевизор към 1939 г.
В началото на Втората световна война търсенето на радиоапаратурата на компанията се увеличава, но към края на войната, поради тежкото положение на страната, то напълно изчезва. След войната[2] към компанията се присъединява д-р Кенджиро Такаянаги, който през 1926 г. е първият в света, който получава изображение с помощта на електроннолъчева тръба. JVC преминава през много трудни времена, но успява по-бързо от много други компании да се върне към финансовото здраве, като започва производството на дългосвирещи плочи през 1953 г. и пуска първия си масово произвеждан телевизор на японския пазар. През 1957 г. JVC пуска първата пълноценна стереосистема, а през 1959 г. – първият в света видеорекордер с две глави. По това време именно компанията придобива световна слава.
В началото на 60-те години Sony, JVC и Panasonic съвместно разработват формата U-Format за видеозапис. JVC произвежда графични еквалайзери от 1966 г., а през 1970 г. компанията разработва технология за четириканален запис CD-4.
През 1970 г. Videosphere на JVC, компактен телевизор с форма на космически шлем, е много търсен. През 1971 г. компанията пуска първия професионален видеорекордер, а през 1974 г. – първия в света преносим цветен видеорекордер. През 1976 г. JVC представя на японския пазар нов формат за видеокасети – VHS, с което започва форматна война с компанията Sony, която година по-рано представя собствена разработка – Betamax. Касетите Betamax са по-малки, осигуряват по-добро качество, но губят във времето за възпроизвеждане. И двете компании полагат много усилия, за да гарантират, че техният формат се поддържа от производителите. До 1984 г. Betamax се използва от дванадесет компании, а броят на потребителите на VHS достига четиридесет, след което Sony прекратява проекта си и започва да произвежда VHS видеорекордери.
През 1978 г. JVC пуска първия в света двоен касетен дек за компакт-касети, който е съвместим с лента от хромов диоксид тип II (type II), след което компанията създава първата в света преносима VHS система, система за мултиплексно телевизионно приемане, първият в света четириглав SP/EP VHS видеорекордер.
До 80-те години JVC се превръща в една от най-големите международни корпорации, произвеждащи аудио и видео оборудване, превръщайки се в известен производител на видеорекордери, стерео системи, телевизори, видео и аудио касети. През 1983 г. JVC започва да произвежда компактни видеокамери.
През 1987 г. JVC създава комплекс от изследователски лаборатории в град Курихара. Takuro Bojo става ръководител на компанията, под чието ръководство компанията започва да развива цифрови технологии за видео и аудио оборудване, включително за професионална употреба. По същото време започва производството на продукти за бита.
През 1990 г. компанията започва производството на CD+G караоке касетофони и започва разработването на цифровата аудио система S-VHS. През 1992 г. е пусната караоке системата Digital Vision. През 1993 г. са разработени ILA проектор и W-VHS записващ формат за HDTV.
Преди 2000 г. са разработени Dynamic Drum, Super VHS ET и Digital-S формат. През същия период JVC започна да проучва пазара на цифрова телевизия в Съединените щати и пуска цифров сателитен приемник с функция за запис на цифров поток.
В началото на XXI век, докато работи върху естествения звук на аудио системите, JVC е първият в света, който започва да произвежда мембрани (дифузьори) за високоговорители от дърво. Новата продуктова линия е наречена JVC Wood Cone и става широко известна. Един случаен съвет от японската кухня помогна за решаването на проблема с щамповането на такъв доста капризен материал като дървото: накисването му в саке.[3]
През 2009 г. JVC е придобита от японската компания Kenwood, специализирана в производството на автомобилно аудио оборудване и радиостанции. През 2011 г. JVC и Kenwood сливат своите търговски операции и компанията става JVC KENWOOD Corporation.
Спонсорство и обществени инициативи[редактиране | редактиране на кода]
JVC участва в международни масови мероприятия. В частност, компанията е организатор на известния фестивал за джазова музика JVC International Jazz Festival, а също е редовен спонсор на Световното първенство по футбол и на Лига Европа.
Компанията JVC е добре известна в Английската висша лига във връзка с това, че с 1981 до 1999 г. тя е генерален спонсор на футболния клуб „Арсенал“. Това 18-годишно спонсорско сътрудничество е най-продължителното във футболния свят.
През 2006 г. компанията JVC спонсорира пилота от Формула-1 Кристиан Алберс.
Дъщерни компании[редактиране | редактиране на кода]
JVC America Inc.- JVC Americas Corp
JVC Canada Inc.
JVC Asia
JVC Australia
JVC Europe
JVC China
JVC Middle-East
JVC Latin America, S. A.'
JVC do Brasil Ltda.
JVC International
Victor Entertainment
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ JVCKENWOOD Report // Архивиран от оригинала на 2018-07-04. Посетен на 2018-07-04.
- ↑ www.jvc.com — History // Архивиран от оригинала на 2017-09-22. Посетен на 2011-11-03.
- ↑ Wood Cone - громкоговорители из натурального дерева. История развития // www,jvc.ru, 2011. Архивиран от оригинала на 2011-07-21. Посетен на 2011-11-04.
