Microtus pennsylvanicus

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Microtus pennsylvanicus
Meadvole.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Гризачи (Rodentia)
семейство:Хомякови (Cricetidae)
род:Сиви полевки (Microtus)
подрод:Mynomes
вид:M. pennsylvanicus
Научно наименование
(Ord, 1815 г.)
Microtus pennsylvanicus в Общомедия
редактиране

Microtus pennsylvanicus е северноамерикански вид бозайник, гризач от семейство Хомякови (Cricetidae).

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Видът е разпространен от тундровите райони на Северна Америка между Аляска и Лабрадор на юг до Южна Каролина през Тенеси до щата Вашингтон. Отдерни изолирани популации има в Ню Мексико и Чиуауа в Мексико. Среща се най-вече в равнинни ливади, ниви, затревени блата и покрай реки и езера. Макар и не характерни местообитания, но се срещат и в наводнени блата, пасища с висока растителност в близост до вода, както и на овощни градини и отворен гори с тремен килим.[2]

Морфологични особености[редактиране | редактиране на кода]

Общата дължина на тялото е в рамките на 128 – 195 mm като опашката представлява около 40% от дължината на тялото. Теглото е 33 – 65 g Повърхността на гърба е тъмно черно-кафяв до тъмно червеникаво-кафяв с едри черни косми. Вентралната повърхност е сива или бяла като може да бъде примесена със светлокафяви оттенъци. Зимната окраска е по-бледа и сивее. Липсва ясно изразен полов диморфизъм.

Поведение[редактиране | редактиране на кода]

Полевките са активни целодневно, но се наблюдава тенденция да бъдат по-активни през нощта през лятото и през деня през зимата. Женските са териториални, а ареалът на мъжките са припокрива с територията на женските и е около три пъти по-голям. Не живеят на колонии, а в случаите, когато се наблюдават заедно повече индивиди се касае за майка със своите подрастващи малки. Полевките притежават остър слух и добро обоняние. Звуците се използват основно в отбранителни ситуации. Основните неприятели са хищни птици, лисици, невестулки.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Хранят се главно със свежа трева, острица и билки, които се намират в района на обитание. Консумират и голямо разнообразие от семена и зърна. От май до август основното им меню включва зелени и сочни растения. През есента преминават към зърнени храни и семена, а през зимата се хранят с кората и корените на храсти и малки дървета. Консумират и грудки и луковици в случаите, когато са налични в ареала. Хранят се и с насекоми и охлюви, а в случаите, когато гъстотата на популацията е висока се наблюдава и канибализъм, основно проявен към новото поколение.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Бременността продължава около 20 – 23 дни. Малките се раждат голи и беззащитни, но към 12 – 14 ден вече биват отбити от майката. Живеят около една година.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Microtus pennsylvanicus (Ord, 1815). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2020 г. (на английски)
  2. Microtus pennsylvanicus, ADW