Starlink

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Starlink[1] е проект на система от околоземни спътници, разработен и осъществяван от компанията SpaceX, с цел създаване на евтин и високопроизводителен спътников интернет-канал за връзка и на технически предаватели за приемане и предаване на сигнала от земята и орбитата[2][3]. Организацията на SpaceX по разработване и изследване на спътниковите интернет-комуникации е разположена в Редмонд (щата Вашингтон).

Разработката на проекта започва през 2015 г., тестовите прототипи „TINTIN“ са пуснати успешно на 22 февруари 2018 г.[4]. През 2017 г. SpaceX представя нормативните документи за пускането на общо почти 12 000 спътника на орбита около Земята към средата на 2020-те години[5][6]. През май 2019 г. е пусната първата група от 60 спътника-прототипи. Първичното използване на спътниците започва през периода 2019 – 2020 г.

SpaceX планира също така да продава спътници, използващи същата система, за военни, изследователски и научни цели[7].

Към 22 април 2020 г. SpaceX обявява, че смята да осигури частна бета услуга в северните щати на САЩ и в Канада до август 2020 г., с публична бета версия след ноември 2020 г.[8]

Технология[редактиране | редактиране на кода]

Спътници[редактиране | редактиране на кода]

Спътниците Starlink са снабдени с електростатични двигатели, работещи чрез ефекта на Хол, с използване на криптон. Собствените двигатели позволяват на спътниците да повдигат орбитата си, да маневрират в космоса и да слизат от орбитата в края на техния полезен срок на действие. Теглото на спътника е около 260 kg, формата е във вид на плосък панел. Спътниците Starlink използват данните от системата за следене на космическия боклук на Министерство на отбраната на САЩ за автономно изпълнение на маневри, с цел да се избягват стълкновения с космически отпадъци и други космически апарати. На всеки апарат са монтирани 1 слънчева батарея, 4 фазирани антенни решетки, датчици за ориентация по звездите[9].

Потребителски терминали[редактиране | редактиране на кода]

Системата няма да включва пряко своите спътници към телефоните, за разлика от спътниковите системи за връзка Iridium, Глобалстар, Thuraya и Inmarsat. Вместо това ще се привързва към потребителски терминали с размерите на кутия за пица, които ще имат фазирани антенни решетки и ще „следят“ спътниците. Терминалите могат да се поставят навсякъде, откъдето могат пряко да виждат спътниците.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. SpaceX is about to launch two of its space internet satellites – the first of nearly 12,000. // The Verge. Посетен на 2020-04-03.
  2. SpaceX's Shotwell on Falcon 9 inquiry, discounts for reused rockets and Silicon Valley's test-and-fail ethos - SpaceNews.com. // SpaceNews.com. 2016-10-05. Посетен на 2018-02-19. (на английски)
  3. Elon Musk touts launch of ‘SpaceX Seattle’. // The Seattle Times. Посетен на 2018-02-19.
  4. Ведомости. SpaceX запустила ракету с первыми спътниками для быстрого интернета. // 2018-02-22. Посетен на 2018-02-24.
  5. SpaceX Wants to Launch 12,000 Satellites – Parabolic Arc. // www.parabolicarc.com. Посетен на 2018-02-19. (на английски)
  6. Василий Сычев. Для всех, даром: SpaceX приступает к развертыванию глобального спътникового интернета. // nplus1.ru, 2018-02-20. Посетен на 2018-02-22.
  7. Cliff O. SpaceX Seattle 2015. // 2015-01-17. Посетен на 2018-02-19.
  8. [1] Private beta begins in ~3 months, public beta in ~6 months, starting with high latitudes
  9. High winds scrub SpaceX launch of 60 Starlink internet relay satellites. // Посетен на 24 May 2019.