Илон Мъск

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Илон Мъск
Elon Musk
изобретател, инженер, предприемач, инвеститор
Илон Мъск през 2015 г.
Илон Мъск през 2015 г.

Роден
28 юни 1971 г. (46 г.)

Подпис Elon Musk Signature.png
Уебсайт elonmusk.com/
twitter.com/elonmusk/
Страница в IMDb
Илон Мъск в Общомедия

Ѝлон Рийв Мъск (на английски: Elon Reeve Musk, /ˈiːlɒn ˈmʌsk/) е канадско-американски инженер, изобретател, бизнес магнат, инвеститор, милиардер, роден на 28 юни 1971 г. в Претория, Република Южна Африка.

Понастоящем е главен изпълнителен директор и главен технически директор на компанията SpaceX (СпейсЕкс), както и главен изпълнителен директор и главен продуктов архитект на Tesla Motors (Тесла Моторс)[1]. Той е основател на SpaceX и е сред основателите на Tesla Motors и PayPal (ПейПал) (последната е продадена през 2002 г. за 1,5 млрд долара, като делът на Мъск е 165 млн долара). Член е на Съвета на директорите на компанията SolarCity, основана от негови братовчеди.

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Мъск е роден на 28 юни 1971 в Претория, Южна Африка. Майка му, Майе Мъск, е от канадско-английски произход и е известен модел. Баща му, Ерол Мъск, е британец, роден в Южна Африка и е електронен/машинен инженер. След като родителите му се развеждат през 1980 г., Мъск заживява с баща си на различни места из Южна Африка. Изучава самостоятелно компютърно програмиране и на 12-годишна възраст продава кода на видеоиграта Blastar за 500 долара.

През детството си Мъск е жертва на тежък тормоз от страна на свои връстници, като един път дори постъпва в болница, след като няколко деца го бутат по стълбището, в резултат на което той губи съзнание.

Мъск посещава Waterkloof House Preparatory School  (Подготвително училище Уотърклауф), преди да завърши в Pretoria Boys High School (Мъжка гимназия в Претория). На 17 години той се премества Канада, след като получава канадско гражданство благодарение на майка си. Той прави това преди да го привикат в казармата, защото е по-лесно да се емигрира в САЩ през Канада, отколкото през Южна Африка.

На 19 години Мъск е приет в Queen's University в Кингстън, Онтарио, и през 1992 г., след като прекарва две години там, Мъск се прехвърля в University of Pennsylvania, където получава бакалавърска степен по физика и бакалаварска степен по икономика от Wharton School. През 1995 г., когато Мъск е на 24 години, той се премества в Калифорния, за да започне докторска степен по приложна физика в Станфорд, но напуска само два дни по-късно, за да преследва предриемаческите си амбиции в областта на Интернет, възобновяема енергия и Космоса. През 2002 г. Мъск става американски гражданин.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Zip2[редактиране | редактиране на кода]

През 1995 г. Мъск създава Zip2, софтуер компания за уеб разработки, заедно със своя брат, Кимбал. Компанията разработва и рекламира Интернет „пътеводител“ за вестникарската индустрия. Мъск подписва договори с The New York Times и Chicago Tribune и успява да убеди борда на директорите да изоставят идеята за сливане с компания на име CitySearch. Compaq придобива Zip2 за 307 милиона долара в брой и 34 милиона долара в акции през 1999 г.[2] Мъск придобива 7% или 22 милиона долара от продажбата.

X.com и PayPal[редактиране | редактиране на кода]

През март 1999 г. Мъск става съосновател на x.com – компания за онлайн финансови услуги и разплащания чрез електронна поща. Една година по-късно x.com се слива с компанията Confinity, която има услуга за за превод на пари, на име PayPal. Новосъздадената компания се фокусира върху PayPal и през 2001 г. се преименува на PayPal. Първоначалният растеж на компанията е благодарение на популярна кампания, чрез която нови клиенти биват привлечени, след като получат превод през услугата. През октомври 2002 г. компанията е закупена от eBay за 1,5 милиарда долара в акции, от които Мъск получава 165 милиона долара. Преди продажбата Мъск, който е най-големият притежател на акции, е бил собственик на 11,7% от PayPal.

SpaceX[редактиране | редактиране на кода]

Мъск използва около 100 милиона долара от своите лични пари[3], за да финансира и основе Space Exploration Technologies (Технологии за изследване на космоса) или SpaceX. Това се случва през юни 2002 г. в Хоторн, Калифорния. Мъск е главен изпълнителен директор (CEO) и основен дизайнер (CTO). SpaceX разработва и произвежда ракета-носители, като фокусът е да се подобри състоянието на ракетните технологии. Първите две ракета-носители са Falcon 1 („Сокол 1“) и Falcon 9 („Сокол 9“), а първият космически апарат се казва Dragon („Дракон“). SpaceX успява да направи дизайна на ракетите Falcon и апарата Dragon за 7 години, като започва от самото начало. През септември 2009 г. Falcon 1 (по дизайн на Мъск) става първата частно финансирана ракета с течно гориво, която извежда сателит в орбита. На 25 май 2012 г. космическият апарат Dragon се скачва с Международната космическа станция (МКС), ставайки първия апарат на частна компания, който се скачва с МКС.

През 2006 г. SpaceX сключва договор с НАСА за разработка и тестване на нов космически апарат, Falcon 9, за транспортиране на товар до МКС. Последва нов договор за 1,6 милиарда долара през 2008 г., за 12 полета на Falcon 9 и Dragon до МКС, които да заменят редовните полети на совалките, след излизането им от употреба през 2011 г. SpaceX е една от двете частни компании (другата е Orbital), участнички в програмата за „Комерсиални услуги за снабдяване“ (Commercial Resupply Services), които доставят космически товар, вместо совалките. Транспортирането на астронавти до МКС в момента се извършва единствено от руската Союз, но от 2014 г. SpaceX е една от двете компании, които са участнички в програмата „Комерсиална поддръжка на екипажи“ (Commercial Crew Development), чиято цел е да възстанови възможностите за доставяне на екипажи на САЩ.

Мъск е повлиян от поредицата на Айзък Азимов „Фондацията“ и вижда изследването на Космоса като важна стъпка в разширението и дори запазването на съзнанието на човешкия живот.

Мъск казва, че междупланетарния живот може да служи като преграда срещу заплахи за оцеляването на човешкия род. „Астероид или супер-вулкан може да ни унищожи, а също така сме изправени пред рискове, които динозаврите не са срещали: изкуствено създаден вирус, непреднамерено създаване на микро черна дупка, катастрофално глобално затопляне или някакъв вид технология, която още не сме измислили. Човешкият вид е еволюирал милиони години наред, но през последните шестдесет години беше създадено ядрено оръжие, с което можем да се унищожим сами. Рано или късно трябва да разширим живота отвъд това зелено-синьо кълбо – или да умрем.“ Неговата цел е да се намалят разходите за човешки космически полети 10 пъти. В интервю през 2011 г. той казва, че се надява да изпрати хора на Марс в следващите 10 – 20 години.

Фабриката на SpaceX е използвана за снимките на филма Железният човек 2 и в него Мъск играе себе си.

Tesla Motors[редактиране | редактиране на кода]

Създателите на компанията Tesla Motors (Тесла Моторс) са Мартин Еберхард, Марк Тарпенинг, ДжейБи Страубел и Иан Райт през 2003 г. Една година по-късно Илон Мъск инвестира в компанията и става нейн председател. След началото на финансовата криза от 2008 г. Мъск става главен изпълнителен директор (CEO) на компанията и задържа тази позиция до днес. Първата създадена кола на Tesla Motors, Tesla Roadster, се продава в около 2500 бройки в 31 държави. Tesla Motors започва доставките на своя модел седан Model S на 22 юни 2012 г. и показва третия си продукт, Model X, който е предназначен за любителите на SUV, на 9 февруари 2012 г. Model X ще започне да се продава през началото на 2015 г. Като допълнение на своите автомобили, Tesla Motors продава електрически задвижващи системи на Daimler за Smart EV, Mercedes B-Class Electric Drive и Mercedes A Class и на Toyota за RAV4 EV. Мъск успява да убеди и двете компании да станат дългосрочни инвеститори в Tesla Motors.

Желанието на Мъск е построяването на компактен автомобил на цена под 30 000 долара и изработката и продажбата на компоненти за електрически задвижващи системи на други производители на автомобили на достъпни цени, без те да трябва да разработват продуктите сами. Няколко широкопопулярни публикации го сравняват с Хенри Форд заради неговата работа по напреднали системи за задвижване.

За да преодолее ограничението на изминатото разстояние на електрическите автомобили, Мъск заявява в интервю за All Things D през май 2013 г., че Tesla Motors възнамерява „драстично да увеличи“ своята мрежа от суперзарядни (supercharger) устройства, увеличавайки тройно техния брой на източното и западното крайбрежие на САЩ още този юни, с планове за увеличаване на броя им в цяла Северна Америка, включително Канада до края на годината. Според документи, към ноември 2013 той притежава 32% от акциите на Tesla Motors, които се оценяват на 18 милиарда долара. Неговата заплата в Тесла е един долар и също както Стив Джобс и други, остатъкът от неговото възнаграждение е във формата на акции и бонуси за добро представяне.

Споделяне на технологии[редактиране | редактиране на кода]

Главният изпълнителен директор на Tesla Motors Илон Мъск заявява в съобщение до медиите и конферентен разговор и статия в блог на 12 юни 2014 г., че компанията ще разреши нейните технологични патенти да се използват на добра воля, с цел да съблазни останалите производители на електрически автомобили да побързат с техните разработки. „За нещастие, програмите за електрически автомобили (а в това число и всички програми на превозни средства, които не изгарят въглеводород), на основните производители са нищожни, почти несъществуващи, съставляващи средно по-малко от 1% от продажбите на техните автомобили“, казва той по това време.

SolarCity[редактиране | редактиране на кода]

Мъск измисля концепцията за SolarCity (Слънчев град), а през 2006 г. я съосновава заедно с братовчедите си Линдън и Питър Райв. Мъск е най-големият притежател на акции. SolarCity е вторият по големина доставчик на системи за слънчева енергия в САЩ.

Основната мотивация за финансирането на SolarCity и Tesla е желанието му да помогне в борбата с глобалното затопляне. През 2012 г., Мъск обявява, че Tesla Motors и SolarCity ще си сътрудничат (Tesla ще доставя батерии), за да увеличат процента на слънчевата енергия в енергийната мрежа на САЩ, като програмата ще започне през 2013.

На 17 юни 2014 г., Мъск се ангажира да построи модерна фабрика в Бъфало, щата Ню Йорк, която ще утрои размера на най-голямата слънчева електрическа централа в САЩ. Мъск заявява, че ел. фабриката ще е „една от най-големите плантации за производство на соларни панели в света“ и че ще бъде последвана от една или повече подобни фабрики през следващите години.

На 1 август 2016 г. Tesla Motors обявява, че смята да придобие SolarCity за $2,6 млрд. Сделката е одобрена от антимонополните органи и е приключена в края на ноември 2016 г., с което SolarCity става дъщерна компания на Tesla Motors[4][5].

Hyperloop[редактиране | редактиране на кода]

На 12 август 2013 г. Мъск предлага нова форма на транспорт между Големият район на Лос Анджелис и Залива на Сан Франциско, след като се е разочаровал от одобрената система за бързи влакове на Калифорния. След като първоначално си е представил идеята за Hyperloop (Хипърлуп), Мъск назначава дузина от инженерите, работещи за Tesla Motors и SpaceX, които в продължение на девет месеца работят на концепцията и дизайна на транспортната система. Ранен дизайн на системата е пусната в блоговете на Tesla Motors и SpaceX. Мъск я назовава с името „Hyperloop“ (хипотетична свръхзвукова въздушна машина за пътуване, чиято дължина е приблизително 560 километра от Силмар (северен квартал на Лос Аднжелис) до Хейуърд (на изток от Сан Франциско) и на теория ще позволява на пътуващите да се придвижват между двата града за по-малко от 35 минути, предоставяйки им по-малко време за пътуване дори и от самолет. Предложението на Мъск, ако е технологично обоснована на цената, която той предполага, ще предлага по-евтин транспорт, от който и да е друг вид за такова разстояние. Системата се предполага, че ще използва вакуум, за да намали аеродинамичното съпротивление, което на теория ще позволи пътуване с голяма скорост и ниска консумация на енергия. Той оценява крайната цена на около 6 милиарда долара, но това е много спекулативна оценка. Предполага се, че системата ще разчита изцяло на слънчева енергия. На 15 януари 2015 г., Илон Мъск обявява през Twitter, че ще построи отсечка от Hyperloop с дължина от 8 километра, най-вероятно в щата Тексас, на която студенти и компании да се упражняват.

Източници[редактиране | редактиране на кода]