WebRTC

от Уикипедия, свободната енциклопедия

WebRTC (на английски: Web Real-Time Communication – уеб-комуникация в реално време) е API, изготвен от World Wide Web Consortium (W3C), който поддържа браузър-до-браузър приложения за видео-чат, гласова комуникация и P2P файлово споделяне, без нуждата от плъгини.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

През май 2011 г. Google пусна проект за браузър-базирана платформа за Уеб-комуникация в реално време с отворен код, известна като WebRTC.[2] Това е последвано от продължителна работа по стандартизиране на съответните протоколи в IETF[3] и API-та на браузъра в W3C[4] WebRTC версията на W3C[5] е в процес на работа по усъвършенстване и реализация в браузърите Chrome и Firefox. API-ът се основава на предварителната работа, извършена в WHATWG.[6] Тя е известна като API ConnectionPeer, и предварителната пре-стандартната концепция е създадена в Ericsson Labs.[7]

Дизайн[редактиране | редактиране на кода]

Основните компоненти на WebRTC включват:

  • getUserMedia, който позволява на браузъра достъп до камерата и микрофона и записването на аудио/видео[8]
  • RTCPeerConnection, чрез който се осъществява аудио/видео връзката[9]
  • RTCDataChannels, който позволява на браузъра да споделя информация чрез peer-to-peer връзка.[10]

Поддръжка[редактиране | редактиране на кода]

WebRTC поддържа следните платформи и браузъри:

За какво се използва WebRTC?[редактиране | редактиране на кода]

Целта на WebRTC е да направи P2P комуникацията в реално време възможна за потребителите онлайн. WebRTC приложенията могат да бъдат разделени в четири основни категории:

  • Видео и гласови разговори - WebRTC се използва за апликации, които имат нужда от функционалност за директна комуникация в реално време като Slack, Google Meet, Microsoft Teams и Zoom.
  • Включване на живо - WebRTC все още не е най-популярния избор за live streaming приложения, но спокойно можем да кажем, че е една от най-добрите технологии в това отношение. Ако искате да излъчвате на живо към един или повече потребители, с минимални забавяния и висока интерактивност (напр. за игри, аукциони, уебинари и др.), WebRTC определено е добър избор.
  • Прехвърляне на данни - Освен гласови и видео съобщения, чрез WebRTC може да изпращате и други видове данни, например големи файлове между устройствата, с малка нужда от сървърно пространство.
  • Сигурност - Тъй като WebRTC работи директно на браузъра, често се използва и за увеличаване сигурността, тъй като файловете и данните не минават през сървър.

WebRTC може да намери приложение в много области от работата и живота, а ето и най-популярните сред тях:

  • Комуникация - Групови или индивидуални разговори и видео срещи;
  • Софтуер за контакт център - отдалечени асистенти, визуални асистенти и др;
  • Ecommerce - Живи включвания за продажби и събития;
  • Онлайн обучение, уроци, фитнес и други;
  • Виртуални и хибридни събития - уебинари, големи срещи и онлайн събития;
  • Включване на живо - излъчване на спортни събития, аукциони или друго, към голяма аудитория;
  • Управление на технологии - дистанционно управление на машини и технологии;
  • Виртуални пространства и metaverse.[11]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ blogs.trilogy-lte.com
  2. ↑ Google пусна кодът на WebRTC от Harald Alvestrand, на 2011-05-31 // public-webrtc@w3.org. Посетен на 12 септември 2012.
  3. ↑ Charter of the Real-Time Communication in WEB-browsers (rtcweb) working group
  4. ↑ WebRTC 1.0: Real-time Communication Between Browsers // W3.org. Посетен на 12 септември 2012.
  5. ↑ WebRTC 1.0: Real-time Communication Between Browsers // Dev.w3.org. Посетен на 12 септември 2012.
  6. ↑ Introduction – HTML Standard // Whatwg.org. Посетен на 12 септември 2012.
  7. ↑ Beyond HTML5: Peer-to-Peer Conversational Video | Ericsson Labs // Labs.ericsson.com. Архивиран от оригинала на 2012-10-29. Посетен на 12 септември 2012.
  8. ↑ Media Capture and Streams: getUserMedia // W3C, 3 септември 2013. Посетен на 15 януари 2014.
  9. ↑ WebRTC: RTCPeerConnection Interface // W3C, 10 септември 2013. Посетен на 15 януари 2014.
  10. ↑ WebRTC: RTCDataChannel // W3C, 10 септември 2013. Посетен на 15 януари 2014.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=WebRTC&oldid=12054625“.