Агостино Барбариго

Вижте пояснителната страница за други личности с името Агостино Барбариго.

---

Агостино Барбариго Agostino Barbarigo
дож на Венеция
Роден	3 юни 1419 г. Венеция, Венецианска република
Починал	20 август 1501 г. Венеция, Венецианска република
Погребан	Венеция, Италия
Религия	католицизъм
Семейство
Род	Барбариго
Братя/сестри	Марко Барбариго
Агостино Барбариго в Общомедия

Агостино Барбариго (на италиански: Agostino Barbarigo) е 74–ти венециански дож от 1486 до 1501 г.

Биография

Агостино Барбариго от известната венецианска фамилия Барбариго е син на Франческо и Касандра Морозини. Той има трима братя, единият от които Марко Барбариго е негов предшественик на поста „дож“. По това време Барбариго са една от най-богатите фамилии във Венеция с обширни владения на Крит, във Верона и Тревизо. Освен двамата братя дожове сред представителите на фамилията има кардинали и прокуратори.

Управление

Агостино Барбариго наследява брат си Марко на поста в един от наистина редките в историята на Венеция случаи, когато двама членове на една и съща фамилия се сменят начело на републиката. На изборите за дож той се изправя срещу дипломата Бернардо Джустиниани от една от старите венециански фамилии и това става причина за по-сетнешни интриги и напрежение.

През 1495 г. Агостино Барбариго участва във Венецианската лига, сформирана срещу френската хегемония на Апенинския полуостров. Въпреки поражението им в битката при Форново, с този съюз италианските държави постигат целта си да накарат войските на Шарл VIII да се изтеглят обратно във Франция.

През 1489 г. Кипър е окончателно присъединен към Венеция.

Между 1499 и 1503 г. Венеция воюва с Османската империя. Войната започва след като султан Баязид II се почувствал оскърбен от шифрованите писма, които венецианският посланик в Константинопол изпраща на правителството си и нарежда той да напусне империята в рамките на три дни. В резултат на това дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати, а венецианските търговци в османската столица са арестувани. Флотът на двете държави се сблъсква край пристанището на Пилос и въпреки че силите са наравно Лепанто пада в ръцете на османците. През юни 1499 г. Метони е атакувана лично от султана и макар и защитавана упорито от венецианците, след няколко седмици е принудена да се предаде. Едва влезли в града, османците устройват истинско клане на населението. Всичко това е тежък удар за Венеция, която губи важни пристанища, осигурявали ѝ до момента интензивна търговия с Изтока.

Агостино Барбариго умира на 20 септември 1501 г. и е погребан в църквата Санта Мария дела Карита. Гробницата му е разрушена от войските на Наполеон.