Административно-териториално деление на Югославия
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Югославия по време на своето съществуване е била административно-териториално поделяна на:
- покрайнини
- области
- бановини
- републики с автономни области – за Сърбия
На по-ниско ниво и в рамките на съществували административно-териториални формирования са съществували:
- окръзи
- жупании
- срезове
- котари
- общини
Кралство на сърби, хървати и словенци
[редактиране | редактиране на кода]Покрайнини и окръзи
[редактиране | редактиране на кода]До април 1922 г. Кралството има 7 временни покрайнини:
- Сърбия
- Черна гора
- Босна и Херцеговина
- Далмация
- Хърватска и Славония (Хърватска, Славония, Междумурие, остров Крък с община Кастав)
- Словения (Словения с Прекомурие)
- Банат, Бачка и Бараня
Със закриването на покрайнините се премахват и съществувалите окръзи, а на тяхно място са създадени области.
Области
[редактиране | редактиране на кода]Видовденската конституция от 1921 г. създава от Кралството на сърби, хървати и словенци унитарна държава, в резултат от което от 26 априла 1922 г. са създадени 33 нови административни области около области центрове.
Кралството на сърби, хървати и словенци включва следните области:
Бановини
[редактиране | редактиране на кода]След атентата в Народната скупщина е суспендирана Видовденската конституция и създадена Интегрална Югославия под името Кралство Югославия, която административно-териториално се дели на бановините:
- Дравска бановина със седалище Любляна (1929 – 1941)
- Бановина Хърватска, със седалище Загреб (1939 – 1941)
- Савска бановина, със седалище Загреб (1929 – 1939)
- Приморска бановина, със седалище Сплит (1929 – 1939)
- Върбаска бановина, със седалище Баня Лука (1929 – 1941)
- Дринска бановина, със седалище Сараево (1929 – 1941)
- Зетска бановина, със седалище Цетине (1929 – 1941)
- Дунавска бановина, със седалище Нови Сад (1929 – 1941)
- Моравска бановина, със седалище Ниш (1929 – 1941)
- Вардарска бановина, със седалище Скопие (1929 – 1941)
- Град Белград със Земун и Панчево формира самостоятелна столична административно-териториална единица.
След създаването на самостоятелна Хърватска бановина през 1939 г., към съществувалите Савска и Приморска бановини са придадени и територии от Върбаската, Дринската, Зетската и Дунавската бановини.
ДФЮ/ФНРЮ/СФРЮ
[редактиране | редактиране на кода]Възстановена Югославия като република
[редактиране | редактиране на кода]По-известната като социалистическа Югославия е поделена на шест републики, които след разпадането на съществувалата федерация в периода 1992 – 2006 г. са самостоятелни държави.
СРЮ/СЧГ
[редактиране | редактиране на кода]Сърбия и Черна гора, след войната в Косово, формират крехък съюз, преди референдума за независимост на Черна гора.
Историческите западни български земи са попадали административно в рамките на четири бановини и две съюзни републики.