Направо към съдържанието

Александър Грибоедов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Грибоедов
руски писател и дипломат
Роден
Починал
ПогребанПантеон „Мтацминда“, Грузия

Учил вИмператорски московски университет
Литература
Жанровепоезия
ТечениеРомантизъм
Семейство
СъпругаНино Чавчавадзе (3 септември 1828 – 11 февруари 1829)

Подпис
Уебсайт
Александър Грибоедов в Общомедия

Александър Сергеевич Грибоедов (на руски: Александр Сергеевич Грибоедов) е руски дворянин, дипломат, драматург и поет, композитор и пианист.

Статуя на Грибоедов в Москва.

Грибоедов е известен като homo unius libri – автор (само) на една книга, римуваната пиеса „От ума си тегли“ („Горе от ума“), която е източник на много крилати фрази, играна е многократно по света и до днес често се играе в родината му. Тя представлява сатира на руското аристократично общество в началото на XIX век. Автор е и на стихотворения, очерци, епиграми и др.

Участва в Отечествената война от 1812 г. През януари 1826 г. е арестуван в Грозни по подозрения, че е декабрист. Докато е откарван в Петербург, негови приятели унищожават всички компрометиращи го документи. Срещу него никой не свидетелства и е освободен поради липса на доказателства.

След освобождаването му Грибоедов се връща към дипломатическата си кариера. Междувременно прекарва няколко месеца в Тифлис, където се жени за петнадесетгодишната грузинска княгиня Нино Чавчавадзе. Изпратен е да оглави руското посолство в Иран (където по онова време всички посолства са в Тебриз). Пристигайки в столицата Техеран, дипломатическата му мисия е нападната от религиозни фанатици, която въпреки отбраната е разгромена. Умира при защитата на мисията на 11 февруари 1829 г.

  • Орден на Света Анна II степен с диамантени знаци (26 март 1828 г.)[1]
  • Орден на Лъва и Слънцето I степен (Персия, 1829 г.)[2]
  • Орден на Лъва и Слънцето II степен (Персия, 1819 г.)[3]
  • Горе от ума: Комедия в 4 действиях, в стихах / Сочинение Александра Сергеевича Грибоедова. М.: Типография Августа Семена, при Императорской медико-хирургической академии, 1833, 167 с.[4]
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за