Александър Грибоедов
| Александър Грибоедов | |
| руски писател и дипломат | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Пантеон „Мтацминда“, Грузия |
| Учил в | Императорски московски университет |
| Литература | |
| Жанрове | поезия |
| Течение | Романтизъм |
| Семейство | |
| Съпруга | Нино Чавчавадзе (3 септември 1828 – 11 февруари 1829) |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Александър Грибоедов в Общомедия | |
Александър Сергеевич Грибоедов (на руски: Александр Сергеевич Грибоедов) е руски дворянин, дипломат, драматург и поет, композитор и пианист.
Грибоедов е известен като homo unius libri – автор (само) на една книга, римуваната пиеса „От ума си тегли“ („Горе от ума“), която е източник на много крилати фрази, играна е многократно по света и до днес често се играе в родината му. Тя представлява сатира на руското аристократично общество в началото на XIX век. Автор е и на стихотворения, очерци, епиграми и др.
Участва в Отечествената война от 1812 г. През януари 1826 г. е арестуван в Грозни по подозрения, че е декабрист. Докато е откарван в Петербург, негови приятели унищожават всички компрометиращи го документи. Срещу него никой не свидетелства и е освободен поради липса на доказателства.
След освобождаването му Грибоедов се връща към дипломатическата си кариера. Междувременно прекарва няколко месеца в Тифлис, където се жени за петнадесетгодишната грузинска княгиня Нино Чавчавадзе. Изпратен е да оглави руското посолство в Иран (където по онова време всички посолства са в Тебриз). Пристигайки в столицата Техеран, дипломатическата му мисия е нападната от религиозни фанатици, която въпреки отбраната е разгромена. Умира при защитата на мисията на 11 февруари 1829 г.
Отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Орден на Света Анна II степен с диамантени знаци (26 март 1828 г.)[1]
- Орден на Лъва и Слънцето I степен (Персия, 1829 г.)[2]
- Орден на Лъва и Слънцето II степен (Персия, 1819 г.)[3]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Горе от ума: Комедия в 4 действиях, в стихах / Сочинение Александра Сергеевича Грибоедова. М.: Типография Августа Семена, при Императорской медико-хирургической академии, 1833, 167 с.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Александр Грибоедов и Нина Чавчавадзе Архив на оригинала от 2010-03-22 в Wayback Machine. Архив на оригинала от 2010-03-22 в Wayback Machine., konca.net.ua.
- ↑ Александр Грибоедов. Его жизнь и литературная деятельность (глава 6) // griboedov.lit-info.ru. Посетен на 2019-08-15.
- ↑ Грибоедов. Подробная биография // griboedov.net. Посетен на 2019-08-15.
- ↑ Первое издание комедии „Горе от ума“, 1833 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Грибоедов във Фундаментальная электронная библиотека Русская литература и фольклор
- Неизвестный Грибоедов Архив на оригинала от 2012-01-11 в Wayback Machine.
- Русский писатель-драматург и дипломат Александр Сергеевич Грибоедов Архив на оригинала от 2011-09-04 в Wayback Machine.
- Александр Сергеевич Грибоедов Архив на оригинала от 2011-11-18 в Wayback Machine.
- О гибели Грибоедова // Российский Архив: История Отечества в свидетельствах и документах XVIII—XX вв.: Альманах. – М., 2007. – Т. II—III
- С. А. Фомичев. Грибоедов: Энциклопедия. СПб., 2007
- Шапи Казиев, Имам Шамиль. ЖЗЛ. (Глава о Грибоедове на Кавказе и гибели его в Персии). М., Молодая гвардия, 2010
- «Горе от ума» на английском языке. Поэтический перевод Алика Вагапова. Псков 1998 г.
- Щеголев П. Е. А. С. Грибоедов и декабристы: (по архивным материалам): с приложением факсимиле дела о Грибоедове, хранящегося в Государственном архиве. – СПб., 1905[неработеща препратка]
|
