Александър Обренович
| Александър I | |
| Крал на Сърбия | |
 | |
| Управление | 6 март 1889 – 11 юни 1903 |
|---|---|
| Коронация | 2 юли 1889 г. |
| Наследил | Милан I |
| Наследник | Петър I |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал |
Белград, Сърбия |
| Погребан в | църква „Свети Марко“ |
| Пълно име | Александър I Обренович |
| Семейство | |
| Династия | Обреновичи |
| Баща | Милан Обренович |
| Майка | Наталия Обренович |
| Брак | Драга Машин |
| Александър I в Общомедия | |
Александър Обренович (на сръбски: Александар Обреновић) е крал на Сърбия от 1889 до 1903 година, последният от династията на Обреновичите.
Управление[редактиране | редактиране на кода]
Александър Обренович е син на крал Милан Обренович и кралица Наталия.[1] Обявен е за крал при абдикацията на баща си на 22 февруари (6 март нов стил) 1889 година, когато е едва 12-годишен. През следващите четири години от негово име управлява регентство начело с либерала Йован Ристич.[2] Сръбският парламент инструктира правителството да изпрати в изгнание и кралицата-майка Наталия.[3]
Личен режим[редактиране | редактиране на кода]
На 1 (13) април 1893 година, макар все още на 16, Александър се обявява за пълнолетен, отстранява регентството и скоро след това установява личен режим. Първоначално управлява с помощта на Радикалната партия, но в началото на 1894 година уволнява нейното правителство и фактически суспендира Скупщината. През май 1894 година отменя конституцията от 1888 година и възстановява предишната, която дава на монарха надмощие над парламента. Изборите през 1895 година излъчват Скупщина без участието на либерали и радикали, напълно предана на краля.[4]
През следващите години Александър управлява чрез послушните му правителства на Владан Джорджевич и Димитрие Цинцар-Маркович. Покушение срещу баща му (който е фактически негов съуправител) през юли 1899 година му дава повод за репресии срещу водачите на най-силната партия – Радикалната. Помирява се с част от тях, след като през април 1901 година прокламира нова конституция с двукамарен парламент. Размирици в Белград през пролетта на 1903 година го подтикват да суспендира, макар и за кратко, и тази конституция.[5]
Политика по Македонския въпрос[редактиране | редактиране на кода]
Външната политика на Сърбия при крал Александър Обренович е насочена към прокарване на сръбско културно и политическо влияние в Македония, намираща се под властта на Османската империя. Сръбските правителства работят за установяване на сръбски владици и училища в македонските вилаети, а по време на Критското въстание от 1896 – 1897 година искат територии от империята. От това желание ги отклонява българското правителство начело с Константин Стоилов. През февруари 1897 година крал Александър Обренович посещава София и тогава е подписана българо-сръбска спогодба, с която двете страни се задължават да съгласуват действията си в назряващата гръцко-турска война.[6]
Убийство[редактиране | редактиране на кода]
През 1900 година Александър се жени за Драга Машин. Бракът е крайно непопулярен и води до конфликт между него и родителите му.[5]
Крал Александър Обренович е убит в двореца си през нощта на 28 срещу 29 май (11 юни нов стил) 1903 година от офицери, привърженици на Петър Караджорджевич.[7][8]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Hösch, Edgar. Alexander I. Obrenović, in: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 1. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder. München, 1974. с. 45. Посетен на 12 декември 2017.
- ↑ Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Том 2. София, Парадигма, 1999. ISBN 954-9536-19-X. с. 132 – 136.
- ↑ Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 2, 16 юни 1891 год., стр. 3
- ↑ Манчев 1999, с. 136.
- ↑ а б Манчев 1999, с. 137 – 138.
- ↑ Попов, Радослав и др. История на Българската дипломация 1879 – 1913 г. София, Фондация „Отворено общество“, 1994. ISBN 954-520-038-3. с. 238 – 239. Посетен на 12 декември 2017.
- ↑ Манчев 1999, с. 139.
- ↑ Jовановић, Слободан. Влада Александра Обреновића. Књига 3. Београд, Геца Кон (онлайн: Дигитална Народна библиотека Србије), 1936. с. 364 – 370. Посетен на 14 декември 2017.
| Милан Обренович | → | крал на Сърбия (1889 – 1903) | → | Петър I Караджорджевич |