Направо към съдържанието

Алексей Березуцки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алексей Березуцки
Лична информация
Роден
Алексей Владимирович Березуцки
20 юни 1982 г. (42 г.)
Ръст190 см
Постзащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1999 – 2001
2001
2001 – 2018
Общо
Торпедо-ЗИЛ
Черноморец Новороссийск *
ЦСКА Москва
2
14
341
357
(0)
(1)
(8)
(9)
Национален отбор
2003 – 2016 Русия58(0)
Треньор
2018 – 2019
2021
2021 – 2022
Витес (помощник)
ЦСКА Москва (помощник)
ЦСКА Москва
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
* Играе под наем в посочения отбор.
Алексей Березуцки в Общомедия

Алексей Владимирович Березуцки е бивш руски футболист, играещ като защитник.

Най-известен като футболист на ЦСКА Москва, където дълги години играе с брат си Василий. Той е заслужил майстор на спорта от 2005 година. От 2003 до 2017 г. играе за националния тим на Русия, като има 58 мача.

Като юноша Алексей тренира с брат си Василий в школата „Смена“. По-късно близнаците отиват в Торпедо (Москва). Двамата започват футболната си кариера в Торпедо-ЗИЛ в 1 лига. Алексей не успява да се наложи и изиграва само 2 мача. В началото на 2001 отива под наем в Черноморец Новороссийск. Само след половин сезон там, Алексей е закупен от ПФК ЦСКА Москва. В началото на следващата година към отбора се присъединява и брат му. Льоша е налаган първоначално като централен защитник, но постепенно е изтеглен на левия фланг на отбраната. На 7 юли 2002 дебютира за олимпийския отбор на Русия в мач срещу Ирландия, а в началото на 2003 – и за мъжкият. През май 2005 вкарва гол на финала на купата на УЕФА срещу Спортинг Лисабон, а „армейците“ печелят с 3:1. Освен купата на УЕФА, Алексей става шампион на Русия през 2003, 2005 и 2006. В началото на 2008 г. за кратко е капитан на националния отбор. Участва на Евро 2008, но не записва мачове поради контузия. С идването на Зико начело на ЦСКА Москва, Алексей губи титулярното си място остава на резервната скамейка, но при Хуанде Рамос отново е титуляр в отбора. Алексей започва сезон 2011/12 като резерва, но в мача срещу ФК Рубин Казан започва като титуляр и се включва убедително. След травмата на Георгий Щенников отново е първи избор в състава и успява да си върне мястото в отбора на Русия. Играе във всичките 3 мача на Евро 2012, но Русия отпада още в груповата фаза. През сезон 2012/13 Алексей почти не играе, записвайки едва 5 мача в първенството. Той печели шампионската титла, купата и суперкупата на Русия. На 6 декември 2013 г. изиграва своя мач номер 400 за ЦСКА във всички турнири.[1]

През сезон 2015/16 си връща титулярното място поради контузиите на брат си Василий и е използван като централен защитник. В края на сезона ЦСКА печели титлата на Русия, а Алексей е избран за най-добър играч на „армейците“ през сезона.[2] През май 2016 г. е повикан в състава на руския национален отбор за Евро 2016. През сезон 2016/17 започва по-често да се появява в състава в схема с трима централни защитници и изиграва 18 мача в РФПЛ.

Слага край на кариерата си след края на сезон 2017/18, заедно с брат си Василий и Сергей Игнашевич.

Треньорска кариера

[редактиране | редактиране на кода]

През сезон 2018/19 братята Берецузки са помощник-треньори на Леонид Слуцкий в нидерландския Витес. Алексей се завръща в ЦСКА Москва през 2020 г., когато става съветник на генералния директор. Впоследствие става част от треньорския щаб на Ивица Олич. През сезон 2021/22 заменя Олич като старши треньор на „армейците“. Тимът заздравява представянето си в защита, но младите футболисти не прогресират, отборът не играе атакуващ футбол. Въпреки известно засилване на формата в началото на втория полусезон, ЦСКА завършва едва на пето място. След края на кампанията Березуцки подава оставка.

Състезание Мачове Голове ЖК КК
Руска Премиер Лига 275 5 29 1
Купа на Русия 38 0 4 0
Суперкупа на Русия 7 0 2 1
Евротурнири 80 3 9 0
Общо 400 8 44 2
  • Шампион на Русия – 2003, 2005, 2006, 2012/13, 2013/14, 2015/16
  • Носител на Купата на Русия – 2001/02, 2004/2005, 2005/2006, 2007/2008, 2008/2009, 2010/2011, 2012/13
  • Носител на Суперкупата на Русия – 2004, 2006, 2007, 2009, 2013, 2014
  • Носител на Купата на УЕФА – 2004/05
  • В списък „33 най-добри“ – номер 1 (2005, 2006, 2007), номер 2 (2004, 2008), номер 3 (2010)