Направо към съдържанието

Анаксимен Лампсакски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анаксимен Лампсакски
древногръцки философ
Роден
около 380 г. пр.н.е.
Починал
около 320 г. пр.н.е. (60 г.)
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаАнтична философия
Научна дейност
ОбластИстория

Анаксимен Лампсакски (на старогръцки: Ἀναξιμένης, Anaximenes, ок. 380 – 320 пр.н.е.) е древногръцки ретор и историк през 4 век пр.н.е.

Анаксимен е син на Аристоклес от древния гръцки град Лампсакос (днес Лампсак). Той следва при киниците Диоген Синопски и Зоил и е противник на Теопомп от Хиос. Вероятно участва в похода на македонския цар Александър Велики против Персия.

Анаксимен е отличен оратор. Той пише обвинителни речи и речи като учебници.[1] Той е вероятно автор на голяма част от учебника Rhetorica ad Alexandrum. Пише множество исторически произведения: една гръцка история (Hellenika) в 12 книги до 362 пр.н.е., една история за бащата на Александър Филип II Македонски (Philippika) в 8 книги и едно произведение за Александър. От историческите книги са запазени само няколко фрагмента. [2] Анаксимен представил Александър в много позитивна светлина.[3] В Александрия той е приет в Канона на десетте най-прочути гръцки историци.[4]

  • Manfred Fuhrmann: Anaximenis Ars rhetorica quae vulgo fertur Aristotelis Ad Alexandrum. Teubner, Leipzig 1966. 2. Auflage Saur, München 2000, ISBN 3-598-71983-3
  • Mary Frances Williams: Anaximenes of Lampsakos (72). Brill’s New Jacoby
  • Julius Brzoska: Anaximenes 3. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band I,2, Stuttgart 1894, Sp. 2086–2098.
  • Lionel Pearson: The Lost Histories of Alexander the Great (= Philological Monographs No. 20) American Philological Association, New York 1960, S. 243–245.
  • Manfred Fuhrmann: Untersuchungen zur Textgeschichte der pseudo-aristotelischen Alexander-Rhetorik (der "technē" des Anaximenes von Lampsakos). Akademie der Wissenschaften und der Literatur, Mainz 1965
  • Klaus Meister: Die griechische Geschichtsschreibung. Von den Anfängen bis zum Ende des Hellenismus. Kohlhammer, Stuttgart u. a. 1990, ISBN 3-17-010264-8, S. 93f.
  • Waldemar Heckel: Who's Who in the Age of Alexander the Great. Prosopography of Alexander's Empire. Blackwell, Oxford u. a. 2006, ISBN 1-4051-1210-7, S. 27.
  1. Brzoska (1894), Sp. 2097–2098.
  2. Die Fragmente der griechischen Historiker, Nr. 72.
  3. Meister (1990), S. 94.
  4. Brzoska (1894), Sp. 2096.