Ангел Попвасилев

Ангел Попвасилев
български революционер
Роден	1885 г. Лешани, Османска империя
Починал	30 септември 1924 г. София, Царство България
Семейство
Баща	Васил Попангелов

Ангел (Ангеле) Попвасилев Тупаров (изписване до 1945 година: Ангелъ попъ Василевъ Тупаровъ) е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография

Ангел Попвасилев е роден в 1885 година в охридското село Лешани, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Син е на българския духовник и революционер поп Васил Попангелов. Става учител в Охридско. Влиза във Вътрешната македоно-одринска революционна организация и взима участие в Илинденско-Преображенското въстание. През 1905 – 1906 година е секретар на четата на Иван Димов Пашата. Милан Матов пише за него: „Окръжният комитет – тогава начело с поп Тръпко, не оцени правилно дарбите на Попвасилев и не му дадоха подходящо място след известен стаж, а го оставиха за дълго време като секретар“. През 1906 година, огорчен от борбите между сарафисти и груевисти, заминава за София. Връща се през 1908 година и възобновява учителстането си чак до войните.

В 1911 година Попвасилев организира атентат срещу охридския конак.

Участва в Балканската война като доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 3 отделна партизанска рота, а в Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота.

През Първата световна война служи в щаба на Македонската военноинспекционна област. За отлична служба е награден с бронзов медал „За заслуга“.

След войната, по време на разкола в македонското освободително движение застава на страната на Македонската федеративна организация и ръководи чета на ВМФРО. Влиза със своя чета в Западна Македония през Албания. Въпреки това постига разбирателство с четите на ВМРО и действа в сътрудничество с тях между 1920 и 1922 година, когато е войвода в Преспанско, Охридско и Стружко, както и в Битолско и Кичевско. Дава много сражения на сръбски части. През 1923 година се завръща в България и е заместен от Перо Шанданов.

Убит е по време на Горноджумайските събития през септември 1924 година по обвинение, че е участвал в заговора за убийството на Тодор Александров. Според Милан Матов несъмнено е убит не по решение на Представителството на Централния комитет, каквито са другите убийства, а поради лично отмъщение на Петър Шанданов заради разкрития на негови деяния в Корча.