Направо към съдържанието

Анжелика Агурбаш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анжелика Агурбаш
Анжаліка Анатольеўна Агурбаш-Ялінская
беларуска певица
28 февруари 2012 г.
Родена
17 май 1970 г. (54 г.)
Музикална кариера
Стилпоп музика, поп фолк
Инструментивокал
Глассопран
Активностот 1986 г.
Участник вVerasy
Семейство
Деца3

Уебсайт
Анжелика Агурбаш в Общомедия

Анжели́ка Анато́льевна Агурба́ш (на руски: Анжелика Анатольевна Агурбаш; на беларуски: Анжаліка Агурбаш) е популярна беларуска и руска певица, актриса, модел и телевизионна водеща (в миналото една от най-известните беларуски певици). Анжелика има висше образование по актьорско и продуцентско майсторство. Има два брака и три деца – дъщеря Дария и двама сина – Никита и Анастас.

С името Анжелика Агурбаш са свързани над 300 песни, множество филми и видеоклипове.

Анжелика Агурбаш е родена на 17 май 1970 година в Минск (Беларус), в обикновено семейство, което по нейните думи „няма нищо общо с изкуството“. Въпреки това тя от малка знае, че нейният живот неизменно ще е свързан със сцената. От дете участва в различни музикални и театрални групи, свири на пиано.

Късметът ѝ се усмихва през 1986 година, когато тя все още е ученичка в гимназиален етап. На улицата се среща случайно с жена, която ѝ предлага да се снима в масовка на филм. Анжелика дълго мисли, но в крайна сметка решава да приеме и да опита. След като участва на първия ден на кастинг за статисти, узнава, че всъщност ѝ предлагат главната роля, така тя става главна артистка в съветския филм „Экзамен на директора“ („Изпит за директора“). След успеха ѝ в тази роля започва и кариерата на тогава никому неизвестната Лика Ялинская, чието име скоро ще бъде известно в цял Беларус и след това и извън пределите на страната. Анжелика твори под творческия псевдоним Лика Ялинская повече от десетилетие. Лика е съкратено от Анжелика, а Ялинская е нейната бащина фамилия.

След този пръв успех Анжелика участва в още два филма „Мудромер“ (1988) и „О ней, но без нее“ („За нея, но без нея“, 1993). Междувременно става и студентка в Беларуската академия на изкуствата в столицата Минск. Още като студентка в първи курс тя се влюбва и омъжва за начинаещия тогава актьор Игор Линьов, от когото ражда и дъщеря си Дария, която е също е певица. Анжелика става майка едва осемнадесетгодишна, но това в никакъв случай не ѝ пречи да се развива творчески.

Същата 1988 година тя печели и първия в историята на Беларус конкурс за красота и така става първата „Мис Беларус“.[1] След този успех името Лика Ялинская вече е известно в цялата страна. Именно след този успех кариерата на Анжелика тръгва стремително нагоре.

През 1990 година тя получава предложение да стане солистка на популярния в Съветския съюз и бившия Източен блок ансамбъл „Верасы“ („Вераси“). Тя с охота се съгласява и така поставя началото на своята певческа кариера. Анжелика е солистка на „Вераси“ в периода 1990 – 1995 година. Междувременно създава и своя артклуб „Лика“ и школата си за красота. Става и известна извън пределите на родината си благодарение на сингъла си „Нет, эти слёзы не мои...“ („Не, това не са мои сълзи...“). Песента прозвучава в известния филм „Роман в русском стиле“ („Роман в руски стил“).

Междувременно през 1991 година печели своята втора титла „Мис Фото СССР“, ставайки най-добрият фото модел в страната. Изложби с нейни фотосесии обикалят целия Източен блок, но и извън пределите му, стигайки до Италия и Франция.

След като през 1995 година напуска „Вераси“, Анжелика става преуспяваща соло певица. Издава три албума – „Бумажная луна“ ("Хартиена Луна“, 1995), „Ночь без сна“ ("Нощ без сън“, 1997) и „Для тебя“ („За теб“, 1999 година). Води и собствено предаване за култура и изкуство по Беларуската национална телевизия „Завтрак с Ликой“ („Закуска с Лика“).

През 1997 година тя ражда и първия си син – Никита.

Големи промени в личния и професионалния живот на Анжелика настъпват след срещата и сватбата ѝ с руския милионер с гръцки произход Николай Агурбаш. През 2001 година, след като дълго време бива ухажвана, певицата встъпва в законен граждански и църковен брак с него. Това налага и нейното преместване в Москва, Русия. Така тя трябва да се доказва отново. Макар че е небезизвестна в Русия, тя не е сред най-популярните ѝ съвременни артисти и не се радва на особено медийно и обществено внимание, за разлика от в родината си Беларус, където Анжелика до този момент несъмнено е най-известната певица, актриса и медийна персона. Но Анжелика не се отчайва, а напротив – мотивира се да се докаже и да стане популярна в Русия. Първоначалният ѝ успех по ирония на съдбата идва след като през 2002 година печели титлата „Мисис Русия“, ставайки най-красивата омъжена дама и майка в страната. Същата година тя издава и последния си албум под творческия псевдоним Лика Ялинская „Прощальный поцелуй“ („Прощална целувка“). След сватбата си с Николай Агурбаш, певицата взима неговата фамилия и вече става Анжелика Агурбаш – име, което по-късно ще стане известно не само в Беларус и Русия, но в Европа и по света.

През 2004 година Анжелика става майка за трети път, раждайки втория си син Анастас. В този период тече и активната ѝ популяризация в Русия.

През 2005 година нейното име вече не е само известно в цяла Русия, но и в Европа, защото Анжелика представя родината си Беларус на Евровизия в Киев (Украйна) с песента Love Me Tonight. Преди конкурса Анжелика прави турне в почти всички държави, участващи в Евровизия, с личния си самолет. На разположение са ѝ танцьори, хореографи, фотографи, лекари, масажисти, психотерапевти. Придружавана е от съпруга си и Филип Киркоров. Тя поставя своеобразен рекорд, правейки такова голямо турне преди конкурса. Хореографията към нейната песен е създадена от известната американска хореографка Мия Майкълс, която работи със световни звезди, като Мадона, Селин Дион, Глория Естефан, Рики Мартин, Том Круз, Принц и Катрин Зита Джоунс. Специално за изпълнението на Анжелика най-известният руски дизайнер Валентин Юдашкин създава един шедьовър – трансформиращ се костюм от три части. Първоначално Анжелика излиза в златен плащ, под който се появява разкошна рокля в стил Екатерина Велика в кобалтово син и златен цвят със скъпоценни камъни, а под нея комбинезон, обсипан с кристали „Сваровски“ и скъпоценни камъни. Този шедьовър на висшата мода е признат за най-добрия дамски костюм в историята на Евровизия. Друго любопитно за него е, че общото му тегло е 40 килограма, което се дължи не само на размерите му, но и на факта, че е създаден от истински златни нишки и скъпоценни и полускъпоценни камъни. Въпреки солидната подготовка и факта, че всички водещи медии спрягат името ѝ като едно от най-перспективните за победа, заедно с това на Елена Папаризу, Анжелика заема тринадесето място в полуфинала. След този неочакван провал Анжелика не дава никакви конкретни изявления. Години по-късно тя дава голямо интервю, в което потвърждава и водещите предположения, а именно политически причини, заявява и гръмко, че всъщност конкурсът е и може да бъде манипулиран, дори купен.

Въпреки този неуспех, Анжелика не се отказва и през 2006 година отново подава документи за участие в Евровизия, но бива дисквалифицирана, тъй като е представила песента си Miracle на голям концерт в Швеция, преди да заяви желанието си да представи Беларус на конкурса отново, а това противоречи на правилата.

Същата година Анжелика е удостоена с една от най-големите почести за един артист. А именно – самият президент Александър Лукашенко ѝ дава званието „Заслужена артистка на Беларус“, подарявайки ѝ и участък земя в елитен мински район.

През 2006 Анжелика постига и истинския си дългоочакван успех в Русия с песента си „Я буду жить для тебя“ („Аз ще живея за теб“). Режисьор на клипа става тогава начинаещият украински режисьор Алан Бадоев, който става известен в цялото постсъветско пространство. Прочувствената песен и въздействащият клип към нея грабват сърцата на милиони слушатели и Анжелика е удостоена с престижната награда „Златен грамофон“ („Золотой граммофон“). Интересно е, че самата певица е съавтор на силния текст, в който се говори за най-силната и истинска любов – майчината.

Успехите на Анжелика продължават един след друг. През 2007 година тя издава своя сингъл „Белая Русь“, който става неофициален химн на Беларус. Едва ли има човек в нейната родина, който да не знае и да не обича тази песен. По-късно, през декември 2010 година на концерт в Минск – Арена, хиляди души стават на крака и пеят тази песен заедно с Анжелика, аплодирайки, в това число и президентът Лукашенко.

През 2007 година Анжелика започва и своето сътрудничество с известния руски продуцент и композитор Максим Фадеев. Първата песен, която Фадеев написва за нея, е „До свидания, Дима“ („Довиждане, Дима“). По-късно следват и хитовете „Нелюбимая“ („Нелбима“) и „Роза на снегу“ („Роза в снега“). За песента „Нелюбима“ Анжелика създава един от най-красивите клипове в руския шоубизнес, чийто режисьор отново е Алан Бадоев.

През 2009 година излиза и студийният албум „Любовь! Любовь? Любовь...“, чийто автор е Максим Фадеев и всички песни в него са посветени на най-великото човешко чувство – любовта. За песента „Роза в снега“ Анжелика получава и престижната руска награда „Песен на годината“.

Междувременно Анжелика пее на най-престижните концерти и фестивали в Русия, а и не само, в това число „Славянски Базар“ във Витебск, Беларус, и „Нова вълна“ в Юрмала, Латвия.

  • „Ты не знал меня такой“ (25 септември 2012)
  • „Grand Collection“ (20 април 2010)
  • „Любовь!Любовь?Любовь…“ (26 февруари 2009)
  • „Я буду жить для тебя“ (9.02.2007)
  • „Беларусачка“ (15 юли 2005)
  • „Правила любви“ (18 май 2005)
  • „Лучшие песни“ (1 януари 2002)
  • „Прощальный поцелуй“ (1 януари 2001)
  • „Для тебя“ (1 януари 1999)
  • „Ночь без сна“ (1 януари 1997)
  • „Бумажная луна“ (1 януари 1995)
  • „Я не вижу солнце за ночью“ (2015)
  • „Заново рождена“ (2015)
  • „Плакала, но верила“ (2015)
  • „Черная вуаль“ (2014)
  • „Туман“ (2012)
  • „Украина“ (2010)
  • „Белая Русь“ (5.02.2007)
  • „Земляки“ (1.10.2006)
  • „Love Me Tonight“ (5.04.2005)
  • „Boys and Girls“ (1.03.2005)
  • „Я, Валентинка“ (1.02.2005)
  • „Новогодняя“ (1.12.2004)
  • „Гимн фирмы Мортадель“ (2004)
  • „Ефросинья“ (1.09.2003)
  • „Николаевских стая“ (1.01.2002)
Година Песен Режисьор Бележки
2019 „Мне любви твоей мало“ Григорий Шелухин
2017 „Четверг в твоей постели“ Ирина Миронова
2016 „Было и прошло“ Алексей Голубев дует с Араме
2014 „Чёрная вуаль“ Александр Лунев
2012 „Белый снег“ А. Фауст дует с Уку Сувисте
2011 „Река“ А. Бадоев
2009 „Две Тени“ А. Игудин дует с Борис Моисеев
2007 „Нелюбимая“ А. Бадоев
2006 „Я буду жить для тебя“ А. Бадоев
2006 „Моя Мания“ М. Осадчий
2005 „Love Me Tonight“ А. Болтенко
2005 „Правила Любви“ А. Бумагин
2005 „Я, Валентинка“ В. Янковский
2004 „Новогодняя“ В. Янковский
2004 „Я не отпущу тебя“ Р. Родин
2004 „Я буду звать тебя“ Р. Родин
2000 „Мир грёз“ В. Янковский дует с Лев Лещенко
2000 „Журавлик“ С. Кальварский
1997 „Осенний марафон“ В. Янковский
1997 „Останься“ В. Янковский
1995 „Бумажная Луна“ В. Янковский

Заслужена артистка на Република Беларус (2006)

Народна артистка на Република Беларус (2016)

Музикални награди:

  • Златен Грамофон (2007)
  • Песен на годината (2009, 2010)

Лауреатка на музикални фестивали:

  • Славянский Базар
  • Золотой шлягер
  • На перекрёстках Европы

Титли:

  • „Мисс Белоруссия“ (1988)
  • „Мисс фото СССР“ (1991)
  • „Миссис Россия“ (2002)
  • 2015 – „Нити любви“ – певицата Анастасия Сливкина
  • 2013 – „Сила Веры“ – Жанна
  • 2006 – 2007 – „Проклятый рай“ – Белла
  • 1993 – „О ней, но без нее“
  • 1988 – „Мудромер“
  • 1987 – „Экзамен на директора“
  1. Будкін, Сяргей. 25 жанчын, без якіх не было б беларускай музыкі (+ аўдыё) // Будзьма беларусамі!, 2013-05-02. Архивиран от оригинала на 2020-04-04. Посетен на 2020-04-04.