Направо към съдържанието

Анна Павлова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анна Павлова
Анна Павловна (Матвеевна) Павлова
руска балерина
Родена
Починала
23 януари 1931 г. (49 г.)
ПогребанаВеликобритания

Религияправославие
Танцьорска кариера
Активностот 1899 г.
Значими ролиУмиращият лебед
Жизел
Спящата красавица
Семейство
БащаМатвей Павлов или Лазар Поляков
МайкаЛюбов Павлова

Подпис
Уебсайт
Анна Павлова в Общомедия

Анна Павлова (на руски: А́нна Па́вловна Па́влова), родена в Санкт Петербург на 12 февруари 1881 г., починала в Хага на 23 януари 1931 г., е легендарна руска примабалерина, според някои нейни почитатели най-великата на всички времена.

Учи в Императорското театрално училище, където сред нейните педагози са А. А. Облаков, Е. О. Вазем и П. А. Герд. През 1899 г., след заключителния изпит, е приета в трупата на Мариинския театър – императорския театър за опера и балет в Петербург, където дебютира на 18-годишна възраст. Още от начало получава отговорни, „афишни“ партии. През 1902 г. получава първата си главна роля – Никия в „Баядерке“; следват Жизел в „Жизел“ и Рамзея в „Дъщерята на фараона“ (1903), Пахита в „Пахита“ и Медора в „Корсар“ (1904), Китри в „Дон Кихот“ (1905), Аспичия в „Дъщерята на фараона“ (1906), Одета и Одилия в „Лебедово езеро“ и Низия в „Цар Кандавъл“ (1909). Освен класически партии, Павлова обича да изпълнява и характерни танци: в репертоара ѝ са Панадерос от „Раймонда“ (1906), Фанданго от „Кармен“ (1908), Уралски танц от „Конче-вихрогонче“. Голямо влияние върху нея оказва съвместната работа с балетмайсторите Александър Горски и особено с Михаил Фокин.

През 1905 г. балетмайсторът Михаил Фокин създава специално за нея великолепния танц Умиращият лебед по музиката на Сен-Санс. През 1907 г. тя създава своя собствена група за гастроли в чужбина. През 1909 г. участва за кратко в Руските сезони в Париж и трупата Ballets russes на Серж Дягилев. Тя е световноизвестна, в продължение на следващите 20 години е почти непрекъснато на турнета със своя собствена група – първата балерина, гастролирала по целия свет: Европа, Америка, Нова Зеландия, Австралия, Азия. Репертоарът ѝ е огромен, графикът ѝ изключително напрегнат. Последното изпълнение на балерината в Мариинския театър е през 1913 г., а в Русия – през 1914 г. След началото на Първата световна война тя се установява в Англия, където от 1912 г. има имение, и повече не се връща в Русия.

Анна Павлова, 1912 г.

Съвсем неочаквано, Анна Павлова умира от пневмония по време на турне в хотел Дес Индес в Хага (Холандия), три седмици преди да навърши 50 години. Пневмонията е следствие от наранявания на вътрешни органи след катастрофа на влака, с който е пътувала и простуда при репетиция в неотоплена зала.

Майката на Анна Павлова е била перачка, омъжва се в много напреднала бременност за войника Матвей Павлов (презимето „Павловна“ вместо „Матвеевна“ се появява много по-късно като артистично име). Живели са в Лигово, близо до Санкт-Петербург, където се ражда Анна. Твърди се обаче, че нейният биологичен баща е крупният московски банкер и едър земевлделец от еврейски произход Лазар Поляков. Тази версия е непотвърдена, тъй като Анна Павлова винаги е пазела биографията си в пълна тайна. В едно интервю на зададен въпрос за личния ѝ живот тя отговоря:

Моят личен живот? Това е театърът.

Тази нейна любов към сцената се потвърждава от факта, че до внезапната си смърт на 23 януари 1931 г. Анна Павлова изнася до девет спектакъла седмично.