Направо към съдържанието

Антон Пчеларов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антон Пчеларов
български офицер
ЗваниеПолковник
Години на служба1882 – 1913+
Служи наНационално знаме на България България
Род войскиЗнаме на Българската армия Българска армия
Командвания2-ра бригада от МОО (БВ)
Битки/войниСръбско-българска война
Балканска война
Междусъюзническа война
НаградиВижте по-долу
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1932 г. (69 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Антон Илиев Пчеларов е български офицер (полковник), командир на 2-ра гранична опълченска дружина през Сръбско-българска война (1885) и на 2-ра бригада от Македоно-одринското опълчение през Балканската война (1912 – 1913).

Антон Пчеларов е роден на 17 януари 1862 или на 15 януари 1864 г.[1] в Кючюккайнарджа, Силистренско. През 1882 година постъпва във Военното училище в София в и завършва през 1887 г.

Офицери от МОО.
Прави: Антон Бузуков, Георги Каназирски, Методи Бойчев;
Седнали: Григор Христов, Антон Пчеларов и Сотир Атанасов.

По време на Сръбско-българската война (1885) командва на 2-ра гранична опълченска дружина от състава на Изворския отряд с която участва в боя при Цветков гроб (3 ноември) и селата Долна Лобата и Плоча. За проявеното мъжество е награден с военен орден „За храброст“ IV степен.

След войната взема участие в детронацията на княз Александър I Батенберг (1886). По-късно служи в 12 пехотен балкански полк. От 1909 година подполковник Пчеларов е началник на военния картографски институт.[2]

През Балканската война (1912 – 1913) Пчеларов командва на 2-ра бригада от Македоно-одринското опълчение.[3] Награден е с военен орден „За храброст“ III степен. Уволнен е на 31 октомври 1918 г.

Полковник Антон Пчеларов умира през 1932 година в София. Погребан е в Централните софийски гробища.[4]

  • Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., с. 177
  1. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 137.
  2. Военно-исторически сборник, 1990, брой 59, стр. 73
  3. 90 години от Балканската война 1912 – 1913: юбилейна военнонаучна конференция, София 5 октомври 2002 година, София, 2003, Военно издателство, стр. 144 (статия „Създаване на Македоно-Одринското опълчение“ от ст.н.с. д-р Тодор Петров)
  4. Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.