Направо към съдържанието

Антъни Доер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антъни Доер
Anthony Doerr
Антъни Доер, 2015 г.
Антъни Доер, 2015 г.
Роден27 октомври 1973 г. (50 г.)
Професияписател
Националност САЩ
Активен период2001 –
Жанрдрама, исторически роман, документалистика
Известни творби„Светлината, която не виждаме“
Награди„Пулицър“ Пулицър (2015)

СъпругаШауна Ийстман (? – )
Деца2
Уебсайтanthonydoerr.com
Антъни Доер в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Антъни Доер (на английски: Anthony Doerr) е американски писател на произведения в жанра драма, исторически роман и документалистика.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Антъни Доер е роден на 27 октомври 1973 г. в Кливланд, Охайо, САЩ. Там завършва частна мъжка гимназия през 1991 г. Следва в колежа „Боудойн“ в Брунсуик, Мейн, където получава магистърска степен по история през 1995 г. Получава магистърска степен по изкуства от Държавния университет „Боулинг Грийн“ в Охайо.

След дипломирането си работи в Африка и Нова Зеландия. Заедно с работата си започва да пише разкази. Първият му разказ е публикуван в списание „Атлантик“ през 2001 г.

Дебютният му сборник с разкази „Колекционерът на черупки“ (The Shell Collector) е издаден през 2002 г. За него е удостоен с множество награди: през 2002 г. получава наградата „О. Хенри“ за разказа „Жената на ловеца“, а през 2003 г. същата награда за разказа „Колекционерът на черупки“, наградите на Barnes & Noble, на Римската академия, на Охайона, и наградата Young Lion на публичната библиотека в Ню Йорк, и стипендия „Гугенхайм“. Сборникът е обявен и за книга на годината от Американската библиотечна асоциация. През 2016 г. разказът „Колекционерът на черупки“ е екранизиран в едноименния японски филм.

Първият му роман „Относно Грейс“ (About Grace) е издаден през 200 г.

През 2007 г. са издадени мемоарите му „Четири сезона в Рим“ (Four Seasons in Rome) за времето, около година, прекарано в Рим със семейството му. В периода 2007 – 2010 г. е резидент писател в щата Айдахо.

През 2008 г. получава наградата „О. Хенри“ за разказа „Село 113“.

През 2014 г. е издаден романът му „Светлината, която не виждаме“. Историята среща съдбите на Мари-Лор, която ослепява и става ключов агент на Съпротивата като радист през Втората световна война, и Вернер Пфениг, радио специалист, който е изпратен на фронта от нацистите, за да засича радиопредаванията на Съпротивата. Радиовълните свързват живота им, дълго преди те да се срещнат, а един мистериозен камък е в полезрението на Гестапо. Романът става бестселър №1 в списъка на „Ню Йорк Таймс“. Получава наградата „Пулицър“ за художествена литература за 2015 г. и с медала „Андрю Карнеги“ за 2015 г. за отлични постижения в художествената литература.

Освен художествена литература пише рубрика за научни книги за „Бостън Глоуб“ и е сътрудник на онлайн списанието „Морнинг Нюз“. Преподава и в програмата за магистърска степен по творческо писане на държавния университет в Бойзи.

Антъни Доер живее със семейството си в Бойзи, Айдахо.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • About Grace (2004)
  • All the Light We Cannot See (2014) – награда „Пулицър“
    Светлината, която не виждаме, изд.: „Сиела“, София (2015), прев. Пламен Кирилов

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • The Shell Collector (2002)
  • Memory Wall (2010)

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • The Hunter's Wife (2001)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Four Seasons in Rome (2007) – мемоари

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 2016 The Shell Collector

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]