Батистело Карачоло
| Джован Батиста Карачоло (Батистело Карачоло) Battistello Caracciolo | |
| неаполитански художник | |
 Предполагаем портрет на Батистело Карачоло | |
| Псевдоним | Батистело |
|---|---|
| Роден | 1578 г.
|
| Починал | 1635 г.
Неапол, Италия |
| Стил | Караваджисти |
| Фабрицио Сантафеде | |
| Повлиян | Караваджо |
| Батистело Карачоло в Общомедия | |
Батистело Карачоло (на италиански: Battistello Caracciolo), (Неапол 1578 – Неапол 1635) е италиански художник, известен последовател на Караваджо в Неапол.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Батистело Карачоло, роден в Неапол през 1578, е син на Чезаре Карачоло, ученик на неаполитанския художник Фабрицио Сантафеде и последовател на Караваджо в Неапол.
След убийството на Ранучио Томасони през 1606, Караваджо се спира в Неапол, бягайки от правосъдието в Рим. За краткия си престой в града Караваджо слага ново начало в неаполитанската живопис, различно от досегашните виждане и стил. Въпреки че Караваджо никога не е отварял собствена художествена школа, сред художниците се срещат много негови последователи, наричани Караваджисти, а Батистело Карачоло е най-известния караваджист в Неапол.
Само няколко години по-млад от Караваджо и ученик на Белизарио Коренцио, Батистело Карачоло е един от първите, който рисува, използвайки новия стил и със сигурност един от най-талантливите от различните художници, които се опитат в изобразителната техника, въведена от великия майстор, белязана от драматичния мрак, в които светлината винаги придобива по-голямо значение от перспективата.
Една от първите творби на художника, която свидетелства за влиянието на Караваджо, е „Освобождаването на Свети Петър“ (1608 – 1610), изпълнена за църквата в Пио Монте дела Мизерикория (същата църква, за която Караваджо рисува „Седемте милосърдни дела“).
Художественият стил на Батистело Карачоло се усъвършенства след престоя на художника в Рим през 1614 г. В Рим той е можел да се приближи до различни течения, след което е разширил своя хоризонт, не толкова в полза на барока, като постепенно се опитва да избегне влиянието на Караваджо и се приближава към стила Маниеризъм. След като става учител в неаполитанската художествена школа, Карачоло рисува олтарни картини и стенописи в неаполитанските църкви.
От 1618 г. започва пребиваването му в Генуа, Флоренция и в Рим, където се интересува от класицизма на Анибале Карачи, опитвайки се да синтезира личния си стил на Караваджист с тези нови тенденции.
Връщайки се в Неапол през 1622 г. той прилага този синтез в грандиозните стенописи и в неговия шедьовър „Измиването на краката“, изпълнен за Чертоза ди Сан Мартино.
Умира в Неапол между 19 и 24 декември 1635 г.
Картини на Батистело Карачоло[редактиране | редактиране на кода]
-
-
-
Батистело Карачоло
„Венера и Адонис“
Музей Каподимонте, Неапол -
Батистело Карачоло
„Чудото на Свети Антоний от Падуа“
Музей Каподимонте, Неапол -
-
-
Батистело Карачоло
„Плач над тялото на Авел“
Музей Каподимонте, Неапол -
-
-
-
-
-
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Michael W. Stoughton, CARACCIOLO, Giovanni Battista, detto il Battistello, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 19, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1976. Посетен на 30 януари 2018.
- Francesca Cappelletti, Caravaggio e i caravaggeschi, Milano, Firenze, Il Sole 24 ore – E-ducation.it, 2007, pp. 275 – 276 e 319 – 320, ISBN non esistente.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Battistello Caracciolo в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |