Направо към съдържанието

Беларуска готика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Large brick church, seen from street level
Църквата на Свети Михаил от 16 век, Синкавичи.

Беларуската готика (на беларуски: беларуская готыка) е архитектурният стил на църковните сгради, построени през 15 и 16 век в части на Беларус, Литва и източна Полша. Терминът се счита за продукт на беларуския национализъм и по тази причина се използва само от беларуски историци.

Въпреки че тези сгради имат характеристики, характерни за готическата архитектура, като възвишени кули, летящи копчета, заострени арки и сводести тавани, те също съдържат елементи, които обикновено не се считат за готически по централни и западноевропейски стандарти.

История[редактиране | редактиране на кода]

Велико княжество Литования и Полското кралство през 1386 – 1434 г.

С кръщението на великия княз Владимир Велики и „християнизацията“ на Киевска Рус, архитектурата на региона бива силно повлияна от византийската архитектура.

През 13-и и първите десетилетия на 14 век княжествата в днешен Беларус в крайна сметка са подчинени на Великото литовско херцогство. През XIV век херцогството става доминираща власт, а Литовските владетели започват да строят тухлени замъци и да създават църкви, също построени в готически стил. Контакти с тевтонския орден и Европа позволяват да се наемат опитни архитекти.

След Кревската уния през 1386 г., страните Полша и Литва се обединяват с лична уния, което предизвиква християнизация на Литва и увеличаване на комуникацията в Западна и Южна Европа.

През този период готическият стил достига до славянските райони, въпреки че в централна и южна Европа той вече е изместен от ренесансовата архитектура.

През 1346 г. е построена православната катедрала на Богородица, Вилнюс[1] във Вилнюс, преди литовската държава да стане католическа.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Беларуската готика съчетава византийска, готическа и ренесансова архитектура. Въпреки че някои сгради имат северно-немски тухлен готически дизайн, други са измазани. Арките на прозореца са главно заострени. Повечето църкви имат оребрени сводове, но има и прости масивни стволове като тези в романската и византийската архитектура. Повечето са укрепени, с неф и малка кула на всеки ъгъл; други имат обикновена, висока западна камбанария.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]