Направо към съдържанието

Бернина (масив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Бернина.

Бернина
Карта
Местоположение в Граубюнден
Най-висок връхБернина (връх)
Бернина (масив) в Общомедия
Хребетът Бернина, гледан от долината на ледника Мортерач.
Бернина като част от Алпите

Планинският масив Бернина (Bernina) е най-високата част на Ретийските Алпи и на Източните Алпи изобщо. Увенчан е от връх Бернина (4049 м). Това е единственият четирихилядник на изток от Рейн. Намира се на границата между Швейцария и Италия и на вододела между водосборните басейни на Дунав и По.

Масивът се разполага между две големи долини: на юг прочутата Валтелина, където тече река Ада, а на север – Енгадин, където тече река Ин.[1] Стратегически проходи го свързват с другите части на Ретийските Алпи – на запад Малоя и Мурета водят до хребета Албула и югозападния масив Брегалия, а на изток е проходът Бернина.[2] Оттам хребетът продължава в посока на втория по височина ретийски масив – Ортлер.

Тази част на Алпите е плътно покрита с ледници, някои от които – доста големи. Представлява хребет в посока от запад на изток, който след това завива на юг и се снижава. Дължината му е 33 км. Освен първенецът Бернина, се открояват няколко по-високи точки. От запад на изток това са Глушайнт, Росег, Арджиент, Дзупо, Палю. Най-висок връх от южното рамо е Скалино.

Масивът се състои от скали образувани през епохите Перм и Карбон – най-вече гранити, диорити и сианити.[3]

През масива преминава една от най-известните алпийски железопътни линии. Носи същото име Бернина и свързва курорта Сент Мориц в Швейцария с град Тирано в Италия. Минава през прохода Бернина на височина 2253 м, което я прави третата най-висока линия в Швейцария.

Масивът с посочени главните върхове (северна страна).
Най-високите върхове: Палю (на задан план, вляво), Бернина (в центъра), Шершен (до него, вдясно), Розег (най на дясно)

Десетте най-високи върхове в масива са:

Връх Височина (м)
Бернина 4 049
Дзупо 3 995
Бианко 3 995
Шершен 3 971
Арджиент 3 945
Розег 3 937
Белависта 3 922
Палю 3 905
Краст Агуца 3 869
Мортерач 3 751
Ледника Розег през 1890 г.

Запазени са седем ледника, от които повечето и по-големите са от северната страна, но има и от юг. От север се спускат до ниските части на долините, а от юг свършват скоро под хребета. Свързани са помежду си в най-високите части. Най-дълги са Мортерач (7 км), Розег (4 км), Чиевра. Всички са в процесна оттегляне, започнал още в началото на ХХ в. Мортерач например се е „скъсил“ с два километра за последните 120 г.[4]

  1. Bernina Alps, Encyclopaedia Britannica
  2. Bernina, Treccani Enciclopedia on line
  3. Bernina Group, Summitpost.org
  4. Morteratsch Glacier, Switzerland Mobility