Борис Боровски
| Борис Боровски | |
| български учен | |
| Роден |
25 септември 1925 г.
|
|---|---|
| Починал | 27 октомври 2006 г.
|
| Техника | |
| Област | Електроника |
| Публикации | 300 |
| Изобретения | 9 |
| Известен с | Eлектронноизчислителна машина „Витоша“ |
Борис Бо̀ровски, известен и като Борис Антов, е български учен, член-кореспондент на Българската академия на науките и дългогодишен ръководител на катедра „Изчислителна техника“ в Техническия университет в София.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Борис Христов Боровски е роден във Варна на 25 септември 1925 г. Завършва специалност „Електроинженерство“ в Държавната политехника в София през 1951 г.
След дипломирането си работи в екипа на проф. Саздо Иванов и доцент Кирил Кирков по предаване на образи на разстояние. В края на 1952 г. екипът прави първите успешни опити за предаване на телевизионен образ. На 16 май 1953 г. за първи път е осъществено телевизионно предаване по кабел от една лаборатория до друга.[1]
През 1957 г. инж. Боровски е избран за асистент, а през 1961 г. за доцент. През 1962 г. специализира в Машинно-електротехническия институт в Москва. От 1966 г. до 1968 г. е директор на Централния институт по изчислителна техника. Там той е ръководител на екипа, който създава първата българска електронноизчислителна машина – ЕИМ „Витоша“.
През 1968 г. е избран за професор и оглавява създадената от него Катедра по Изчислителна техника към ВМЕИ – София.[2] Той ръководи катедрата до 1992 г.[3] От 1970 г. до 1976 г. е заместник-ректор на ВМЕИ – София. През 1974 г. защитава докторат във Висшия машинно-електрически институт в София. През 1979 г. специализира в Англия.
Член-кореспондент на БАН от 1984 г.[4] През 1988 г. е избран в Президиума на БАН.[2] Проф. Боровски е автор на близо 300 научни трудове, монографии, учебници и авторски свидетелства.
Непосредствено след 10 ноември 1989 г. възстановява членството си в Българската социалдемократическа партия.
Умира на 27 октомври 2006 г. в София.
Признание
[редактиране | редактиране на кода]- Орден „Народен орден на труда“ – сребърен, 1969 г.
- Орден „Кирил и Методи“ – първа степен, 1975 г.
- Орден „Народна република България“ – втора степен, 1985 г.
- От 2015 г. улица, свързваща Техническия и Лесотехническия университет в София, носи неговото име (Карта)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ История на Българската телевизия
- ↑ а б Двама претенденти за годишната награда, в-к Дневник
- ↑ История на ФКСУ и катедра „Компютърни системи“ // Архивиран от оригинала на 2018-08-06. Посетен на 2017-05-29.
- ↑ ЧЛЕН-КОРЕСПОНДЕНТИ НА БАН, архив на оригинала от 6 януари 2019, https://web.archive.org/web/20190106191856/http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=A40410100094E3514F2A6D4B98022FA7?encID=1&article=3686250188, посетен на 29 май 2017
