Будика
| Будика Boudīka | |
| кралица на ицените | |
 Boadicea Haranguing The Britons | |
| Родена |
около 30 г.
|
|---|---|
| Починала | 61 г.
|
| Семейство | |
| Деца | 2 |
| Будика в Общомедия | |
Будика (на латински: Boadicea среща се и като Boudicca, Boudica, Bodvica, Bonduca, произношение Бу̀дика[1]) е кралица на келтското племе ицени, населявало Източна Англия през древността. Съпруга е на вожда им – Прасутаг. През 60 г. Будика застава начело на въстание срещу Римската империя, което след година е потушено и тя се самоубива[2]. За Будика се споменава в „Анали“ на Тацит (Annales 14,37,3), в което авторът посочва, че тя се самоубива, поемайки отрова[3].
Политическа история
[редактиране | редактиране на кода]След военните кампании в Галия, когато Юлий Цезар пречупва съпротивата на Верцингеторикс, пътят на римляните към остров Британия е открит. След подчиняването на бритите Цезар предоставя възможност на местните племенни вождове да притежават земите си пожизнено, а впоследствие тя да се предаде на империята. След смъртта на вожда на ицените Прасутаг († ок. 60), жена му Будика се възпротивява на отнемането на имотите на семейството. В резултат на непокорството и отказа да изпълни поетия от мъжа си дълг към Рим, тя и дъщерите ѝ са изнасилени и поругани с публично бичуване.
От този период датира и акта на damnatio memoriae на остров Мона (дн. Ангълси) – в опит да се изкорени местната келтска религия, римски агенти атакуват и унищожават келтско светилище, избивайки отслужващите ритуал в него жреци, наречени друиди. Този акт и политическото унижение на Будика отприщват недоволството на местните жители, които се въоръжават срещу нашественика. Според източниците бритите разполагат със страховити в боя двуколесни колесници с един водач и един воин, които с тежкия и дълъг келтски меч би трябвало да дадат технологично предимство на многобройното, но нередовно, келтско войнство.
Бунтът на ицените бързо набира подкрепа сред племената и бойците на Будика нахлуват в римско-британското седалище Камулодунум (дн. Колчестър), като избиват всички римски жители. След това силите на Будика се насочват към Лондиниум и Верула́миум.
Римският управител на Британия Гай Светоний Павлин междувременно прегрупира силите си в Мерсия (дн. Уест Мидландс) и побеждава бритските сили в битката на Уотлинг Стрийт. В жестоко сражение загиват десетки хиляди бунтовници, с което се слага край на келстката държавност в европейски мащаб.
Сведения
[редактиране | редактиране на кода]До днес все още няма открити категорични археологически данни за съществуването на Будика. Името ѝ на кралица воин освободител на Британия се е превърнало в митично. С победата си над Будика, Рим печели нестабилно владичество над Острова и не заличава напълно келтската култура. Освен някои реконструкции и обичаи, келтският език оцелява и до днес като гойделски в Северна Ирландия и остров Ман, корнски в Корнуол и бретонски в Бретан.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Статуя на Будика в Лондон -
Статуя на Будика в Лондон -
Боудика и нейната армия -
Будика (Уестминстър) -
Територията, обитавана от ицените -
.jpg)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Antonia Fraser: Boadicea’s chariot. The warrior queens. Weidenfeld and Nicolson, London 1988, ISBN 0-297-79486-8
- Walter Henze: Boudicca. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band III,1, Stuttgart 1897, Sp. 796 f.
- Jaana Zipser: Boudica und die Romanisierung Britanniens. Britische Ideale und die antike Tradition. In: Christine G. Krüger, Martin Lindner (Hrsg.): Nationalismus und Antikenrezeption (= Oldenburger Schriften zur Geschichtswissenschaft. Bd. 10). BIS-Verlag der Carl-von-Ossietzky-Universität, Oldenburg 2009, ISBN 978-3-8142-2145-8, S. 23 – 42
- Paul R. Sealey: The Boudican Revolt against Rome (Shire Archaeology; Bd. 74). Shire Books, Prines Risborough 2004, ISBN 0-7478-0618-7
- Erich Koestermann (Komm.): Cornelius Tacitus, Annalen. 4. Band. Winter, Heidelberg 1968
- Kai Brodersen: Das römische Britannien. Primus-Verlag, Darmstadt 1998, ISBN 3-89678-080-8
- Tacitus: Annalen. Artemis & Winkler Verlag, Düsseldorf 2005, ISBN 3-7608-4113-9
- Tacitus: Germania. Dialogus. VMA-Verlag, Stuttgart 2000, ISBN 3-928127-71-3
- Cassius Dio: Römische Geschichte. Artemis-Verlag, Zürich 1985 – 1987
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Boudica // Forvo.The pronunciation dictionary. (на английски)
- ↑ 20-е най-влиятелни жени в световната история 14. Будика // DarikNews.bg, 10 август 2018. Посетен на 23 април 2020.
- ↑ www.perseus.tufts.edu
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Historische Romane über Boudicca
- Horrible Histories. British Broadcasting Corporation (BBC)-Serie
- Potter, T. W. Boudicca (d. AD 60/61) // Oxford Dictionary of National Biography. Oxford University Press. Посетен на 4 октомври 2010.
- The Iceni Hoard at the British Museum
- James Grout: Boudica, part of the Encyclopædia Romana
- Trying to Rule Britannia; BBC; 6 август 2004
- [1] at Roman-Britain.co.uk
- Iceniat Romans in BritainАрхив на оригинала от 2005-11-02 в Wayback Machine.
- Boadicea may have had her chips on site of McDonald's by Nick Britten
- PBS Boudica / Warrior Queen website Архив на оригинала от 2007-12-14 в Wayback Machine.
- Warrior queens and blind critics – article on the 2004 film King Arthur which discusses Boudica
- Project Continua: Biography of Boadicea
- Channel 4 History – In Boudica's Footsteps
- Boadicea, Encyclopædia Britannica, Ninth Edition
|
