Направо към съдържанието

Бунцево

Бунцево
България
42.0038° с. ш. 23.7105° и. д.
Бунцево
Област Благоевград
42.0038° с. ш. 23.7105° и. д.
Бунцево
Общи данни
Население475 души[1] (15 март 2024 г.)
36,3 души/km²
Землище13,089 km²
Надм. височина1568 m
Пощ. код2792
Тел. код07442
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ07822
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Якоруда
Мехмед Вакльов
(ДПС; 2023)
Кметство
   кмет
Бунцево
Джемиле Карафеиз
(ДПС)

Бу̀нцево е село в Югозападна България. То се намира в община Якоруда, област Благоевград.

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост
Общо 529
Българи 398
Турци 26
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 104

Село Бунцево се намира в планински район.

До 1974 година Бунцево е махала на село Конарско.

По време на Възродителния процес през 1972 година жителите на Бунцева махала се вдигат на протест срещу „възродителите“, вследствие на което става сбиване, при което един от ръководителите на операцията е убит. Акцията е временно прекратена, докато пристигнат подкрепления, но в същото време от целия край се събират помаци. Кулминацията е край училището, където със стрелба „възродителите“ овладяват положението. След това за убийство са осъдени седем души от селото, единият от които е екзекутиран. По този повод България получава протестни ноти от Турция и от новия тогава лидер на Либия – Муамар Кадафи.[3]

От септември 1974 година Бунцево е признато за самостоятелно селище.[4]

Жителите на селото изповядват исляма и са помаци.

  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  3. Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела, [2008]. ISBN 978-954-280-291-4. с. 78 – 80.
  4. Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 50.