Бямбин Ринчен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бямбин Ринчен
Бямбын Ринчен
монголски писател и учен
Роден
Починал
4 март 1977 г. (71 г.)
Улан Батор, Монголия

Учил вБудапещенски университет
Научна дейност
ОбластЛингвистика, история на литературата, фолклористика
Работил вМонголски държавен университет
Семейство
РодЧингисиди

Уебсайт
Бямбин Ринчен в Общомедия

Еншьообю овогт Бямбин Ринчен (на монголски: Еншөөбү овогт Бямбын Ринчен) е монголски писател и учен, първият академик в страната, лауреат на Държавната награда на Монголия.

Той сред основоположниците на съвременната монголска литература, преводач на литература и учен в разни области на монголските проучвания, най-вече в лингвистиката.

Роден е през 1905 г. в Алтанбулаг сум (Селенге) в област Селенге, Монголия (по други данни: в Болшой луг, Бурятия, Руска империя).

Владее отлично руски, чешки, френски, английски, немски и есперанто.

Писател[редактиране | редактиране на кода]

Написал е много романи и къси разкази, включително класически произведения като:

  • „Ану хатан“ (Кралица Ану),
  • „Заан Залуудай“,
  • „Их нүүдэл“ (Голямото преселение),
  • „Бэр цэцэг“ (Цветето и булката),
  • „Нууцыг задруулсан захиа“ (Предателско писмо),
  • „Шүхэрч Буниа“ (Буниа, парашутистката).

Неговият роман „Yүрийн туяа“ („Зора“) е преведен на руски и чешки.

Като преводач превежда творби на Максим Горки, Владимир Маяковски, Михаил Шолохов, Ги дьо Мопасан и Назъм Хикмет на монголски език, правейки ги известни на по-широка публика.

Написал е също сценарий за филм за Цогт Хун Тайж, който печели Държавната награда в средата на 1940-те години. Той незабавно превежда всички пари от наградата в подкрепа на сираци в Ленинград.

Учен[редактиране | редактиране на кода]

През 1956 г. защитава докторат по лингвистика в Университет „Йотвьош Лоранд“ в Будапеща, Унгария на тема: „Граматика на писмения монголски език.“

От 1964 до 1967 г. се занимава с езика на монголските паметници, фонетиката, съвременната история, писането, етимологията и морфологията на монголския език. През 1969 г. публикува граматика на хамниган – вид монголски език.

Ринчен публикува статии за монголския шаманизъм, исторически езикови документи и фолклор.

Член е на Монголската академия на науките.

Умира през 1977 г. в Улан Батор. В негова чест е издигнат паметник на входа на Централната библиотека в Улан Батор.