Виторио Стораро
Облик
Виторио Стораро Vittorio Storaro | |
италиански кинооператор | |
![]() 6 декември 2017 г. | |
Роден | |
---|---|
Режисура | |
Активност | 1960- |
Оскари | „Апокалипсис сега“ (1979) „Червените“ (1981) „Последният император“ (1987) |
Награди на БАФТА | „Чай в пустинята“ (1990) |
Семейство | |
Уебсайт | |
Виторио Стораро в Общомедия |
Виторио Стораро (на италиански: Vittorio Storaro) е италиански кинооператор. [1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 24 юни 1940 година в Рим в семейството на прожекционист и започва да се занимава с фотография от ранна възраст. Завършва кинематография и работи в киното, като от края на 60-те години е водещ кинооператор, а през следващите години придобива международна известност с дългогодишното си сътрудничество с режисьора Бернардо Бертолучи. Сред известните му филми са „Апокалипсис сега“ (1979), „Червените“ (1981), „Последният император“ (1987), „Чай в пустинята“ (1990). За своята работа е награждаван с 3 награди „Оскар“ и една награда на БАФТА.[2]
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Тази статия за човек на изкуството все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
|