Въло Вълов
| Въло Вълов | |
| български археолог | |
| Роден |
1932 г.
|
|---|---|
| Починал | 1994 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Археология, история |
Въло Вълов е български археолог-медиевист и историк.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1932 г. в с. Цар-Петрово, Видинско. Завършва история в Софийския държавен университет (1958). През периода 1963-1974 г. участва в разкопките на крепостта на Царевец, както и води проучванията на църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново. В тази църква, именно той през октомври 1972 г. открива известния гроб № 39, със станалите прочути „Калоянов“ пръстен и носилия го покойник. Съобразно археологическите и историческите факти, Въло Вълов заключва, че този гроб се отнася към 14 век, като няма нищо общо с цар Калоян. И тъй като тази негова позиция влиза в конфликт с официално налаганото становище, Въло Вълов е принуден да напусне Велико Търново, като се премества във Видин. Тук е ръководител на проучванията на крепостта Баба Вида до самата си смърт през 1994 г.[1]
Отличия
[редактиране | редактиране на кода]- През 2003 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.[2]
