География на Азия
Азия е разположена почти изцяло в северното полукълбо, източно от Евразия и е най-големият от седемте континента на планетата, с 43 810 582 квадратни километра площ или 8,6% от общата земна повърхност и 29,4% от твърдата земна площ.
Има повече от 50 страни на територията си и през 2018 г. има население от почти четири милиарда и половина или повече от 60% от населението на света[1]. Азия има няколко световни географски рекорда: максималната надморска височина с Еверест (8848 метра), минималната надморска височина с Мъртво море (-430 метра) и земната точка, най-отдалечена от всеки океан, на 2648 километра от най-близкото крайбрежие.
Азия е съставен континент, състоящ се от три основни платформи: Сибирска платформа, Индийска плоча и Арабска плоча. В периферията на тези стари плочи се образуват орогенни пояси. Трите основни пояса (алпийският пояс, частично припокриващ се със средноазиатския орогенен пояс и поясът на Верхоянск) са дом на редица микроконтиненти и малки плочи. Орогенният пояс на Централна Азия (простиращ се от Урал до Тихия океан), наричан още Алтаиди, съответства (след разделянето на Гондвана)[2] на тектонския колаж от Централна Азия, който оформя очертанията на азиатския континент и след това е разширен с формирането на триасната Кунлун-Сонгпан-Ганзе, Индокитай, от юра до креда Тибет и терциерната Хималаи вериги, последвани от развитието на сложната тихоокеанска западна система[3].
Урал, който маркира границата между Азия и Европа, има геоложка история, различна от централния и алпийския пояси. По време на формирането на Пангея, преди около 260 милиона години, палеоконтинентите на Сибир и Казахстания се сблъскват със свръхконтинента Лаурусия (която включва това, което в наши дни съответства на Северна Европа и Северна Америка) на източния му край, затваряйки Уралския океан и причинявайки уралската орогенеза[4]. Този пояс се състои от метаморфни и седиментни скали, които са формирани главно в пермския и триасния периоди, но също така включват юрски формации в Таймир, оттам и орогенезен пояс на Урал-Таймир[5]. По същия начин Верхоянският пояс е резултат от различен сблъсък.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Asia – MSN Encarta, архив на оригинала от 28 октомври 2009, https://web.archive.org/web/20091028022525/http://encarta.msn.com/encyclopedia_761574726/Asia.html, посетен на 3 декември 2019
- ↑ Ren J S, Niu B G, Wang J, He Z J, Jin X C, Xie L Z, Zhao L, Liu R Y, Jiang X J, Li S, Yang F L, « 1:5 Million International Geological Map of Asia », Acta Geoscientica Sinica, vol. 34, no 1, 2013, p. 24 – 30
- ↑ Flavien Choulet, Mécanismes et évolution des chaînes d’accrétion: exemple des chaînes paléozoïques d’Asie Centrale (Ouest Junggar, N-O de la Chine), Sciences de la Terre, Université d’Orléans, 2011, p.63
- ↑ Victor Nikolaevich Puchkov, London, Special Publications, „The evolution of the Uralian orogen“, Geological Society London, vol. 327, no 1, décembre 2009, p. 161 – 195
- ↑ Walderhaug H. J., Eide E. A., Scott R. A., Inger S. & Golionko, E. G., « Palaeomagnetism and 40Ar/39Ar geochronology from the South Taimyr igneous complex, Arctic Russia: a Middle-Late Triassic magmatic pulse after Siberian flood-basalt volcanism », Geophysical Journal International, vol. 163, no 2, 2005, p. 501 – 517
