Георги Долапчиев (офицер)

Георги Долапчиев
	Георги Долапчиев
български офицер
Звание	Полковник
Служи на	България
Род войски	Пехота
Военно формирование	8-и пехотен полк; 11-и пехотен полк; 21-ви пехотен полк
Командвания	1-ви пехотен полк (ПСВ); 18-и пехотен полк (ПСВ)
Битки/войни	Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	27 януари 1867 г. Сливен, Османска империя
Дата и място на смърт	28 януари 1930 г. (63 г.)
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България

Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Долапчиев.

Георги Ненчов Долапчиев е български военен деец, полковник, участник в Сръбско-българската (1885), Балканските (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918), когато командва последователно 1^-ви пехотен софийски полк (1915 – 1916) и 18^-и пехотен етърски полк (1916 – 1918).

Биография

Георги Долапчиев е роден е на 27 януари 1867 г. в Сливен, Османска империя. През 1883 година постъпва във Военно на Негово Княжеско Височество училище, като при избухването на Сръбско-българската война (1885) взема участие в нея. На 27 април 1887 година завършва в 8^-и випуск на Военното училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в 8^-и пеши приморски полк.^[1] Служи като ротен командир в 11^-и пехотен сливенски полк.

През Балканската война (1912 – 1913) командва 1^-ва дружина от 21^-ви пехотен средногорски полк, след което и дружина от 11^-и пехотен сливенски полк.^[2]

По време на Първата световна война (1915 – 1918) Георги Долапчиев командва 1^-ви пехотен софийски полк (1915 – 1916), а от 19 март 1916 до 7 юни 1917 – 18^-и пехотен етърски полк. По-късно служи като инспектор на главното тилово управление и след края на войната преминава в запаса (1918).

Георги Долапчиев е женен и има 5 деца.

Полковник Георги Долапчиев умира на 28 януари 1930. Погребан е в София.^[3]

Подпоручик (27 април 1887)
Поручик (18 юни 1890)
Капитан (2 август 1895)
Майор (1906)
Подполковник (22 септември 1912)
Полковник (1 октомври 1915)

↑ Марков, Иван. Осми випуск на Софийското военно училище. София, Печатница на Военно-издателския фонд, 1937.
↑ Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том VI – Действията на западния операционен театър“, София, 1935, Държавна печатница, стр. 248
↑ Парцел 6 // София помни. Посетен на 2022-09-03.

Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“
Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 279.